Безумство Седя на ивицата мокра на плажа празен и студен вълните плискат, мрачно духа морето черно е пред мен Седя със поглед устремен но не във хоризонта необятен а в собствения си живот, във своите мечти, във своите копнежи които ден след ден се губят в сива пустота Живота друг е. Лицемерен и фалшив света ме гледа през монокъла си евтин Това разкъсва моето море морето от мечти и от копнежи И казвам примерно: "Прости!" И казвам примерно:"Аз вярвам ти!" А те с очудени очи ме гледат с присмех, с недоверие и мойта обич среща пак стена стена неразрушима, вечна стената на безумието на света та се запитвам най-подир: "Безумен ли е този свят или съм аз безумната?" ...91г.

Пет часа е. Рано сутрин. Тишина. Бяла стая - полупразна, с паяжина на отсрещната стена През пердето се процежда тънка струя светлина Тя пробягва по стената и за миг замира нейната следа Бяла стая - полупразна, но със ваза в ъгъла на масата а във вазата бледнеят пет увехнали цветя Може би са спомен от човек далечен, скъп но преминал им е вече пролетния дъх И сега стоят безлично ден след ден във вазата като спомена бизличен за красивите цветя Пет часа е. Рано сутрин. Тишина. Със копнеж следят лъчите пет увехнали цветя. ...91г.

Свещта спокойно си гори макар, че вятъра подухва и нищо, че прибоя си шуми една вековна тишина царува Така реди се прилива със отлива ленив Вълните раждат се за миг и в миг умират И сменят се безкрайно нощи с дни така неизброими месеци, години.. Но ето, облак затъмни ленивото червено слънце Една вълна се открои и блъсна се в брега със пяна шумна И тя тъй бързо, в миг почти разби вековната безшумност Свеща угасна. Вълната я заля.

Да да добре харесват ми... ;))))