щуротии без повод, безначални и без край - безкрайни. върволящи, нахално дрънчащи предварително се извинявам... писах стих и потънах в него - тъжно и тежко като в нощ. прогоних го, хукнах след друг, той пък след мене подтичавал... блестящ, с острие като нож. спрях се, обърнах лице срещу него. късно... сърцето ми бе го поело. време имах единствено да въздъхна и с ръце да докосна дръжката тънка. да почувствам как от кръвта ми се ражда онзи стих безпощадно ухажвал и подвиквал на смъртта да се върне миг преди със слова да обгърне и завие летежа последен в забрава, за да попитам накрая... откъде е този спомен като бяла липа, оцветил жужащия пулс на деня, животрепетни, положил листи в гръдта, коренищата вплел, изсмукващ съня? откъде е тази болка като ситен прах? неотмита с времето, трупана от древността. взела багрите на полет след сковаващ страх, кротко сипеща се от ръцете на светец-монах, сътворил безсмъртието и в мозайки светлина и къде, къде... по дяволите!... изчезвам... не мога да докосна за спасението мисълта

някаква съм такава... необяснима, малко припряна, малко замаяна, малко пияна... като след тъга, като пред любов, като изтъкана, но не от живот... нощта ме подмина, денят ме забрави и само дъхът ти в мене остави мъничка нишка, блестяща и жарка да ме завръща назад през тъгата, за да приседна на топло след пътя, свряла душата си тиха и гладна да те послушам забравяйки края, да те прегърна, преди отмаляла да ти прошепна... твоя съм цяла...

kefi me

това съм и аз! кой го е написал???

4удесно е!:)

объркан, оплетен, примрял да ме слуша, денят е разперил напреде ми кожа - като нацепени иви, като чалма на велможа, седнал в удобната сянка на ложа. какъв е такъв ленив, безучастен? по-голям и по-тромав от мене самата. седи ококорен и кротко ме слуша без да прекъсва скришом в средата, думите мои той отпива с наслада. шантав ден, шантав велможа... Дориан Грей ли? да се разкара от тука. не му искам проклетата кожа...

не ми се хващайте на щуротиите обаче :) макар... понякога, а на мен все по-често напоследък, ми се иска да съм повече от луда, повече от неразбрана, повече от глупава, повече от шантава... да дъвча думите като ластици, един вид... ... защото ако безмислието те е натиснало отвсякъде... какво друго ти остава :) Дени :)... иде ми да се вживея в ролята на един древен идиот и да викна... И ти ли, Бруте... ама такова... нищо де :) карай да върви.

...След тебе злото диша като хрътка, доброто е обществено понятие- разтвориш ли ръцете за прегръдка ти вече си удобна за разпятие... ******* ///////////// ~~~~~~~~~~~~ А МОЖЕШ ЛИ?--след като ти се иска,все напоследък и все някой друг път?

отговарям сериозно - не знам ако знаех едва ли бих имала желания - някакви, каквито и да са там, дори онези, които изрекох малко по-горе а колкото до стиховете... виж колко си приличат... Блуждае залеза, по мен прилазва тихо и сенките му ме обгръщат. Пред мен стена, обърна ли се - самота. Ръце разпервам - толкоз. Броя на пръсти степени на свобода. Под мен земята ме примамва... Тихо. А аз стоя. И кръстен знак описва ме сега.