Защо съм? И къде съм? И дали изобщо съществувам? Сънят ми е накъсан от пътища, в които се изгубвам. От вярата ми нищо не зависи. И не изгрява слънцето затуй, че аз го искам. Тревата и без мене е зелена. И равномерно диша цялата вселена до мен, край мен, във мен... А аз? А аз къде съм? А може би там някъде, където небето и морето се целуват, или във думите, с които ти с мене вчера се сбогува? Или в усмивката през сълзи, която днеска си облякох? Там някъде съм... просто мълния живота ти със страст прорязала. И изгоряла...

ти просто си прекрасна...

Когато слънцето изгрее и теб търси Тревата е зелена и за теб Животът не е познавал твойта същност Но с теб ще крачи шарен и напет *** С уста ти казах "сбогом", но излъгах Ти винаги ще бъдеш част от мен А на вратата плакахме и двамата, спомни си...

Не искам вече да съм твоя, искам да съм ничия. Не искам да те помня, нито да те обичам. Не искам повече да чакам, нито да се вричам, че никога, че никога отново към тебе няма да погледна... Ала защо, защо тогава душата бедна пак затебе плаче...

Ще съм щастлив ако ме забравиш Ако намериш този, който заслужаваш Не егоиста аз, окрал те и избягал, а истинският друг когото чакаш. Когато знам че си щастлива и желана Че имаш всичката любов, която обещах, но не ти дадох. Когато сълзите ти са от радост, Тогава и аз ще съм щастлив ...и ще те забравя

лицемерна мръсотия.

Tova beshe druga zvezda, koiato ne si ti..., sori no me obarkvash...smeni broiat na *... Nishto lichno:)

Феникс. Гръмотевична буря. Топлина в сърцата на приятелите ти. .....всичко това си ти. Хубав стих.

bolka opitomena

мислиш ли, че не го осъзнавам?