Из "Тайни стихотворения" изд. Народна младеж, 1981 "Наздравица" Убий ме за това, че цял живот съм те обичал! Убий ме за това, че цял живот ти бях приятел! Убий ме за това, че никога не те предадох! Убий ме за това, че в труден час с гърдите си съм те закривал! Убий ме за това, че в нежен миг си ме наричал - братко! Убий ме за това, че вярвах в тебе като в майка! Убий ме за това, че и сега, когато си отивам, дори в сърцето си не те проклинам! Приятел в оставка не излиза, приятелят ръжда не го покрива по никакви причини! Приятелят за своето приятелство не съжалява! Приятелство не се купува, защото се доказва! Убий ме за това, че щастие ти пожелавам и с мръсната мълва за мен ти пий последната наздравица! Приятелю, да ти е сладко! "Жестоко за двама" Бутилка стар коняк, за по-изискано. Пет приказки за мода и за друго. Един изтъркан виц. Полуусмивка. Открадната целувка, първа... Дежурното "Недей" на женски глас, с което всъщност те повикват. Две бели фигури от страст. Интимното око на синя лампа. И сладка топлина на полумрак, на голото легло, на тиха музика. А после неизменната цигара. Дими цигарата за двама, като жестока рана тлее. Почуква вече празната касета. Вие. И всичко свършва. Обичам те - ми казваш ти със своя неуверен глас. И молиш ме настойчиво, страхливо, да ти повторя същото и аз. Обичам те, но как да ти го кажа в тази тишина? Лъжа. Защо ти е лъжата? Целувам те, но тебе ли целувам? Лежа до теб - коса в коса, прегръщам те и те забравям. И не, че има някоя конкретно друга, и не че ти си хлътнала по мене, а просто бе поредната игра, с която търсехме любимия, любимата и се отдалечавахме завинаги от тях...

и се отдалечавахме завинаги от тях....

което си е право-право си е:)

heh... vinagi sam go useshtala... no nikoga ne sam go kazwala...

истинското изкуство според мен - да си казваш същото, когато ...

когато се чудиш, как самият/та ти не си се сетил за нещо толкова.... както винаги съм смятала, че стихотворенията -всички- като мелодиите, съществуват някъде в пространството и чакат да бъдат чути от някой... нямам друго обяснение за някои неща...най-любимите ... а разправят, че било тежък труд ...:-)))

не е труд - знам го от опит:) това е болка, която излиза от теб:) Говоря само за истинските......

моля, Тъжен братко!

ако ми изпратиш адреса си, ще ти пратя нек'ви неща - не едно, а много повече:) А моят адрес е Brotherblues@dir.bg. Не искам тука да пиша мои неща. Или поне не сега:) Но ако искаш, ще ти пратя:)

ОК, благодаря. След миг ще имаш мейл.