Сърца ранени и сълзи разпръснаха в душата като пъстроцветни стъкълца букетите ми от мечти А бледите надежди отлетяха със полета на птиците Уви, загубих ги в нощта във обредния танц на жриците И с болка очертани по мътните стъкла горяха бавно думите на първите слова

...а думите ехтяха още в мрака, отскачащи от глухите стени. Затихващо с дъжда се сляха и той надолу ги отми...

...Поеха те със него във безкрая потънаха във дебрите на вечната земя, отново за да тръгнат по пътя си безкраен, да се издигат и достигнат сини небеса...

Pishesh naistina strahotno!