Песента се лее в тишината и разкъсва я със стържещ нож бавно, мъчейки със своя студ и тиха болка, като вопъла в душата Спомени разбиват се в стената и сломени трепкат техните искри Жар и пушек, тлеещ огън, леден вик и нож във тишината разкъсвайки картонена стена разпръснати искрици-спомени и много, хиляди откършени цветя * * * Не мога за него да пиша за него, по-силното от най-тъжния стих Не мога във думи в тъй слабите думи стаената болка да впиша Тъй много боли ме сърцето ми плаче и в нощи безлунни ронят се сълзи Безбройни цигари във пепелник фасове душата ми къса се от вопъл прикрит А пътя го няма стоя бездиханна единствено в мене сърцето горчи Какво е нещастна? Не зная, не зная... А зная единствено че ужасно боли * * * Удар... Звън от счупени стъкла Аз видях ги тръпнещи в далечна самота Отразен от тях лъча избяга Скри се ... Аз видях ги разпилени по килима Беше ваза, а остана празнота Хиляди стъкла по пода и увехнали цветя Аз видях ги ... и заплаках. .....1992г.

nai mi haresva. Dzver1

Kato cheta tezi stihowe se chuwstwam dobre!