Нима възможно е, не е ли сън, че някъде далече и назад, в малко село или град се раждаш ти?! Камбанен звън оглася моята душа, сърцето спряло пак тече и в лудия си бяг кръвта изгаря ме и ме влече към твоя образ, твоя дъх, към две изгряващи очи... И в щастието убеден, във вихъра си устремен, към теб се нося сляп. И твърдо зная - някой ден с теб, щастливо уморен, последен път ще вкуся хляб...

Niama posledno... :)))

Ех, няма ама...има...Мдааа. :))))

Ima sledvashto..., ama ti si bil skrit talant :)))

Е, аз по принцип съм си скрит. Щирлиц съм все пак. Дори и in love... А сега да спретна една шифрограма....До скоро:)))

Опасна диагноза Щирлиц е влюбен това си е направо сън ако не е - да ме гори огън... (ударението е на Ъ! - б. а.) Единственото утешение (дали пък?) е мъничкото ми съмнение... (дали пък?) Което, както и да го погледнеш си е убийствено твърдение... Веч прозвучал е онзи тих камбанен звън И тя е веч родена в онзи негов сън... О, Щирлиц, непостигната мечта, щастлив бъди със свойта вече разпламтяла се любов... А ти, действителност сурова ти винаги в сърцата дамски вливаш своята отрова - Но понякога и тя е някак сладка Оставаш ти за нас, о, Щирлиц една вовеки все така вълнуваща загадка... Риданията ще утихват във нощта... Защото ни остава Мюлер - този също мъж мечта.

Какво е Щирлицът без Вал? - печал и жал! печал и жал... Какво е Щирлиц без радистка? - във вражеския тил дълбок без нея той не ще устиска... А щом радистката е Вал, изключен всякой е провал. Да бъде тя его радистка от щаба Щирлиц сам изиска!

сега остава да я откриеш а това е много по-сложно отколкото всичко друго така е обикновено в приказките но и любовта е приказка а най-хубавото е, когато няма край... е :)) наслука родената за теб някъде те чака :)

:))) Крайно време беше да спрем да мълчим, нали? Мислиш ли, че ме чака??? :)))

Желая ти го от все сърце! :о)