Не ме поглеждай,
даже не помисляй,
че всичко ще отмине “ей така”.
Не ме поглеждай,
с ирис не попивай
ръце, очи и къдри, и слова.
Не ме поглеждай,
нито пожелавай
да идем двама “просто на кафе”.
Не ме поглеждай,
хич не се надявай,
че ще ми минеш с номера “поне”.
Не ме поглеждай,
длани не протягай,
не ми залагай мрежи златни - плен…
Не ме поглеждай.
Ако можеш – бягай.
Финал не помня тихичък. Със мен.

Strahotno e :)) Na edin duh:))

Отроних се от удоволствие докато го четях!Успех!

Великолепно! А финалът-като начеваща буря :-)

Ау, какъв си! Горката тя!

брррр...
напълно отговаря на ника ти
хич да не се надява, казваш...

този поглед е доста краен, не мислиш ли?
все пак сте означавали нещо един за друг.
говоря за лирическите ви герои, разбира се.


Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ако искам да погледна?
За да запомня?Завинаги...

Ima o6te nad kakvo da poraboti6...I 6te stane!

S nai dobri pojelaniq!

rrrrr, ti vsushtnost si Ranobudniche nali???

Mislq , 4e da :)) Dnes go pro4etoh i v Hulite.net:))Eneka sam si kaje:-P:))