Имаш ли минутка?
Да скътаме лирическите си герои.
За тях сега да помълчим
и с теб за себе си да поговорим.
Да ми разкажеш
за стиснатите пръсти на ръцете,
до синьото на кокалчетата.
И за молитвите, дерящи коленете.
За миговете,
във които умирала си с лекота,
разкъсана на хиляди парчета,
събиращи се точно във сълза.
Ще те изслушам.
За тебе аз съм просто непознат.
Минута само, за която
ще заменя за твоя... моя свят.

на бетоновия възел ми се вързаха на акъла

минутка имам
даже повече
откраднати от сутрешния сън
минавам тук,
дали ще може
да седнем някъде навън?
където въздухът
ухае
на отбрулени листа
студено е
и чужда есен
намери място между нас
сърцето ми
избухва вечер
залива всичко в светлина
а утрото
посрещам жива
- зашили са го през нощта
и пак закърпена
деня посрещам
и чакам всяка нова нощ
когато взривът
неизбежен
ще следва нечий
нежен зов...


Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

крависо пишеш, красавецо!

in vino veritas

За себе си да поговорим,
добре минутка ще намеря.
Ще ти разкажа за молитвите
за миговете на взривяване,
за сенките среднощни.
Ще ти разкажа и за блясъка в очите
и за сълза една отронила се
без да пита.
Но предпочитам да те слушам.
Ти разкажи за своя свят,
за мене абсолютно непознат.
За изгревите и за залезите в него
за песните и веселите дни,
и за приятелите верни.
Ще те изслушам,
макар да съм ти непозната.
Видях сълза на рамото ти да блести.
Чии очи избърса ми кажи?

Не, скъсах лирическите си герои, сега е време за нови,
Житейски истински и различни от прозаизма на чисто-литературната-измислица,
Не , скъсах, но за да ги изградя на ново,
духовити, велики, крилати мъже на новия век,
някакъв прост пролетаризъм,
който никой наоколо всъщност
не го гризе