ПЪТЯТ ПО КОЙТО НЕ ТРЪГНАХ


Два пътя се разклоняваха в пожълтяла гора,
И съжалявам, че не мога да тръгна по двата
И понеже съм един, дълго не можах да избера
И гледах по първия надалеч, да разбера
Докъдето се скриваше в гората;

Тогава взех другия, честно без съмнение,
И имайки може би право по-верно,
Защото беше тревясал и нямаше движение;
Макар минаващия би изказал мнение
Че бяха проходени еднакво равномерно,

И двата тази сутрин са еднакво покрити
От неотъпкани нападали листа.
О, аз запазих първия за други дни открити!
Въпреки, че знаех как път води до други пътища скрити,
И се съмнявах, че ще се върна през пролетта.

Аз ще разказвам за това с тъга
Много векове и векове:
Два пътя се разклоняват в гора и аз сега -
Аз поех по този, по неутъпкан е снега,
И цялата разлика това е.

- Robert Frost 1916


------------------------------------------

THE ROAD NOT TAKEN

Two roads diverged in a yellow wood,
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth;

Then took the other, as just as fair,
And having perhaps the better claim,
Because it was grassy and wanted wear;
Though as for that the passing there
Had worn them really about the same,

And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black.
Oh, I kept the first for another day!
Yet knowing how way leads on to way,
I doubted if I should ever come back.

I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence:
Two roads diverged in a wood, and I-
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.

- Robert Frost 1916

-----
Превод: Праз 2007

Браво, за това, че си постнал този стих тук! Един от любимите ми е. Ето го и във малко по-различен превод:

Два пътя сред жълти дървета видях
да тръгна не можех по двата,
бях сам и зачуден застанах пред тях,
загледан към първия дълго стоях,
додето го губех в листата.

По другия после потеглих все пак
и по-добре сторих навярно -
не беше утъпкан от ничий друг крак,
макар че обрасли със гъст храсталак
еднакво те бяха коварни.

и в утрото двата лежаха пред мен
със още нестъпкана шума.
По втория крачих нататък цял ден!
Но пътя да следвам бях твърдо решен,
за връщане нямаше дума.

Отдавна, отдавна се случи това
ще кажа с въздишка едничко:
в гората застанах пред пътища два -
избрах по-самотния и онова
решение даде ми всичко.


ПП Преводът не е мой

Аз този стих го бял чел отдавна и ми беше направил впечатление, но не дотам, че да го преведа. Вчера обаче гледах един филм по Холмарк, където едно момиче го изрецетира и го чух по нов начин и днес сметнах, че трябва да го популяризирам. Филма беше за адвоката от боулинг залата Ед.

А нещо за твоя преводач можеш ли да кажеш, кой е и кога е превел стиха? Аз лично смятам, че той е превеждал доста свободно и съвсем е загубил (променил) смисъла в 3-тата част и отчасти в 4-тата, но ей, няма да му се сърдя я! То всъщност има спорове по това как да се тълкува.

Редактирано от eфp.Пpaз на 02.05.07 21:49.

За съжаление, там, където беше публикуван превода, не присъстваше името на преводача. Да, вероятно е жертван част от замисъла в полза на ритъма, но като цяло, не звучи много различно. Знаеш, съвършено различни думи могат да казват едно и също нещо. И пак - поздрав за превода ти - успях да погледна стихотворението и от друг ъгъл!