|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
лелеее...
никога не съм чела нещо по-омайващо
УНИКАЛНО
| |
|
Не е добро за човек това което обича много, а същевременно иска да го нарани. В случая за героят в историята.
А щом я описва с такива чувства, значи страда от Шизофрения. Опитен психолог би му поставил тази диагноза.
| |
|
ми да бе , Блъди ... той лиричния герой сам си казва, че е луд ... знае си, що да ходи да го диагностицират
всъщност по какъв повод го казваш това, че не успявам да вдяна
| |
|
| |
|
Защо даваш за пример луди хора и те кефят мислите на лудите и преживяванията им? Те не само, че са илюзия, но са и лудост. Тоест несъстоятелност.
| |
|
нищо не давам за пример ... просто текст, Блъди който ми хареса и го споделям
ти нормални хора познаваш ли, между другото, мене щото не ми е съвсем ясно що за човек се определя като нормален ... на теб?
| |
|
Има нормални действия. Нормални мисли и желания. Ако прекалено мислиш за любовта, нормално е да изпадаш в лудост, защото любовта е и лудост.
Има далеч по-нормални човешки състояния от любовта, например добрината,
| |
|
любовта не е ли и добрина
| |
|
Любовта е инструмент за мечтаене. А мечтаенето зависи от конкретният индивид и неговия характер.
В случая дето го даде конкретният герой не е добър, още по-малко пък има добри и благородни мисли нито към околните нито към себе си, защото е луд.
| |
|
Не че взимам страна, ама е по-гениален от тебе... по.дебре не се напъвай, не са родилни напъните ти
Никой не е станал пророк в собственото си село
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|