|
|
|
Тема
|
 ЛЕГЕНДА ЗА ЛЕДЕНИЯ КРАЛ
|
|
| Автор |
Donnabc (съницист) |
| Публикувано | 11.07.11 20:32 |
|
|
В дворец сред ледовете непристъпни,
седящ на трон от снежнобял кристал,
в лъчи от гордост всякога се къпел
един омразен коронован крал.
Той можел само себе си да чува
и своя собствен глас да величай.
От трона всеки черен му се струвал.
И гнусен, и противен до безкрай.
Перфектен до случайна драскотина,
до атома, видян под микроскоп,
той много бързо отвратил мнозина
и най-накрая станал мизантроп.
Презирал всичко цветно и човешко.
Със леден меч различните изклал.
И в своето падение зловещо
изгубил си лика и подивял.
Разхождал се из белите покои.
Надигал вой, че е неповторим.
Поезия прописал. Не с герои.
А само с него - Светлият Един.
Но ето, че случайно огледало,
замръзнало от ледения скреж,
разходките на краля мигом спряло
и бързо заредило го с копнеж.
"О, приказен съм! - си помислил кралят -
И както в стара приказка и аз
ще чуя огледало да ме хвали -
било във профил или във анфас!"
Самата мисъл тъй го запленила,
че той забърсал скрежа със ръце.
О, ужас! Там го гледала горила!
С ужасни зъби, с демонско лице.
"Дръпни се, духо! Покажи ми мене!"
- извикал кралят, вдигнал леден меч.
Мълчало огледалото студено,
без страх от кралска злоба и от сеч.
Стоварил кралят яростта си бясна.
Край него полетели стъкълца.
Но ето, че реални и безгласни
го гледали в нозете му лица.
И не в една, а в множество горили
той виждал своя образ уродлив.
Очите му от зло се променили.
Не бил доволен кралят. Ни щастлив...
А дух небесен в ледената зала
му казал думи, пълни със тъга.
"Смъртта е гордост, ледена и бяла!
Във нея няма обич и дъга!
Ти сам презря живота с цветовете!
Убиваше различните със гняв!
И затова ще зъзнеш в ледовете,
подобно звяр със гордия си нрав!"
На старата легенда идва краят
с утехата към скръбните души:
Узнахте туй, що гордите не знаят,
че свят от лед най-трудно се руши!
Живейте нежно, тихо и смирено!
И нека слънце гали ви с лъчи!
Червено, жълто, синьо и зелено
ще пият с радост вашите очи!
От "Бакърена паничка"
Ясен Ведрин
| |
|
Тема
|
 Re: ЛЕГЕНДА ЗА ЛЕДЕНИЯ КРАЛ
[re: Donnabc]
|
|
| Автор |
blood2 () |
| Публикувано | 12.07.11 10:53 |
|
|
Такива глупости не вървят вече. Богатите и властните знаят как да се забавляват. И винаги са щастливи.
| |
|
Тема
|
Re: ЛЕГЕНДА ЗА ЛЕДЕНИЯ КРАЛ
[re: Donnabc]
|
|
| Автор |
Donnabc (съницист) |
| Публикувано | 12.07.11 21:48 |
|
|
Покори ме красиво предание.
Стара притча за чудна река.
Тя лекувала в миг изтерзания,
щом сърцето наплиска с ръка.
Там зараствали рани отворени.
Не оставал и белег дори.
Цвете скършено пускало корени.
Гаснещ дух се събуждал в искри.
Край брега, райско кътче за клетници,
ден и нощ се редели тълпи.
На живота ужасен несретите
всеки искал за миг да стопи.
Не разбрали обаче поуката,
скрита в мъдрите речни води.
Тях ги блазнела само сполуката,
без сърце да ридае в гърди.
Без притихнал до почит от чудото
всеки клетник очи да сведе...
И с надежда, от Бога събудена,
капки обич навред да даде...
Глъч и вой от уста незаглъхнали
наскърбили реката с печал.
Мигновено водите изсъхнали,
а зеленият бряг потъмнял.
Тъй си тръгнали, в гняв непреборени,
върволици от грешни души.
И се върнали с рани отворени
сред несрета, която руши.
Само някакъв старец с ридание
шепа дар от реката държал.
И записал в премъдро предание
този край за човешкия хал.
Още жива реката е някъде
и с водите си чудо твори.
Тя се вижда в очите разплакани,
щом сърцето пред Бог се смири.
(От "Бакърена паничка")
| |
|
Тема
|
Re: Хълмът с лудата трева
[re: Donnabc]
|
|
| Автор |
Donnabc (съницист) |
| Публикувано | 18.07.11 17:31 |
|
|
Хълмът с лудата трева
Потъвам във мъглата под хълма с лудата трева.
Изкачвам се и падам, но вървя.
Да моля не умея - не се научих на това,
с продрано гърло пея, но вървя.
Бездомна дълга нощ без теб,
без дъх и без сълзи.
Препъвам се в любов - къде,
къде си ти?
Къде си ти?
Повтаря тишината рефрен, научен наизуст,
завърта се земята в тъжен блус.
Все някога ще стигна върха и жълтата луна.
На танц ще ме покани навярно тя.
Бездомна дълга нощ без теб,
без дъх и без сълзи.
Препъвам се в любов - къде,
къде си ти?
Къде си ти?
Все някога ще стигна върха и жълтата луна
и с нея ще танцувам над света.
И с нея ще танцувам...
.. над света.
| |
|
|
|
Лятото
Какво е всъщност лятото, какво е?
Един сезон, през който мен ме няма
и в стаята, която уж е моя
понякога се спира мама.
Прозорците закрива с бели листи,
праха от масата изтрива,
поспира се за миг и се замисля,
въздъхва може би и си отива.(х2)
Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и цели десет дни ще ме обича.
Очите ми закрива с нежни длани,
със топли ласки ме опива.
Но тя при мен не може да остане-
въздъхва може би и си отива.(х2)
Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза
и младостта, която уж е моя,
трепери в лятната ми риза.
Сама сред топлите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни.
Въздъхва може би и си отива.(х2)
Изпълнена по неповторим начин.
| |
|
| 
|
|
