If I lose you someday and I don’t have a number to call
And I don’t have a clue what to say if I meet you by chance on the street
And I’m standing alone on a crossroad so far from my home
So that nothing that crosses the lines ever matters to me,
Cause in life there were times that I wanted to stand on my own
To be ready to catch every ball that would ever come crossing my way
And whatever I caught, was however so eager to go
Cause I peeled it off and ate it and threw it away.
Never left any witness, neither sign of regret,
No survivors can tell you the story,
Drank from skulls, walked on bones on my pagan’s parade
Gave it all for the crowd and the fame, and the glory.
Now as rivers subside and the lava converts into stone
And you’re yet next to me in my final descent
You should know by the way that the stars are reflecting the sun
I reflected your love, just the way you reflected my pain.

АРЕНА


Капитан Никой беше ти -
разбрах твоето име.
Така и никога не каза "Обичам те".
Ти беше ловец на души
взрях се в очите на твоите корабни плъхове
ти беше техният цар.

Хвърляше като пясъци думи в очите ми
и в зениците си кървях, като река кървях
и ризницата от клетката
на последния ми разум
впи телените нокти в сърцето,
вместо да го брани.


И безсилно ме отнесе реката
на безвремието,
в което хищни цветя разливаха
вълшебна отрова
и сънотворни песни пееха,
заклинайки ме:

"Ако в живота си имаш проблем -
зарежи го!
Аа-ха-ха, ти си самa,
и всичко е с главата надолу! "


А в страната на Кошмарите
аленееха Пясъчните рози и крещяха:
"Ако в живота си
имаш проблем - зарежи го!
Аа-ха-ха, ти си сама,
и всичко е с главата надолу!"

Редактирано от Дecпинa на 31.10.09 14:18.

Благодаря, интересно е! :))

линк

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мда, всичко е ясно: влизаш с два ника, които не знаят един за друг :))) Поздрави, още се мотаеш по ъглите на поезията!

Оголели от грижи
за стомаха и джоба
ослепели от завист
оглупели от злоба
онемели от страх
...озверели от крясък -
в крайна сметка ще станем
на пръст и на пясък.
За това да запазим
във времето тежко
малко нещо от Бога
и нещо човешко!

Nedyalko Yordanov