Никога не съм се интересувала от поезия.Но в последно време започнах да записвам мислите си в кратки четиристишия и бих искала да чуя вашето мнение.Ще съм ви благодарна ако ми отговорите.

Протягам в мрака ръка,
но не докосвам твоята топлота
и леден полъх обхваща моята душа,
полъх на самота.
------------
Умира в самота обвита моята душа,
умира тялото без ласка, нежност, топлина.
Умират двете-
както без слънце и вода
умира цвете.
-------------
Усещал ли си липса на обич?
Усещал ли си липса на нежност?
Усещал лиси липса на човешка топлина?
Усещал лиси край себе си празнота?
Ако не си
Знай - това е САМОТА.
Smile

Здрасти!

Човек трябва да мине през пустинята, за да се научи да цени оазиса...

Ако не си слушала класика - послушай.
Послушай пак.
1 седмица не слушай нищо друго...

После ще започнеш да долавяш ритъм,
след това ще се опитваш да го предадеш с думи,
а накрая - ще се стремиш да им дадеш и смисъл...
Тогава ще разбереш.

Но трябва да минеш през пустотата.

Успех!












.

"Робът се бори за свобода,
свободният - за съвършенство!"

Хареса ми, искам още.
За половин година все нещо си сътворила и надявам се вече да не са само четиристишия.

протягам ф мрака дупЕ
но не дукосвъм тфоята сикира
и ледена прадня излиза оттам
полах на гняс
----------

кфо ся прафите на луди вместо да каете на блундинката че твори изпражнения лицемерки

осештал ли си липса на нужник (храшче)?
осештал ли си липса на туълетна хартия?
осештал ли си липса на тарпение?
ако ни си
ЗНАЙ - това е ДИАРИЯ.

Първо е самотата, после голямото неразбиране след което започваш да слушаш мислите си и да късаш най добрите цветя. Е пожелавам ти да направиш добър букет