Това започна като отговор, но понеже написах доста ще го изнеса в отделна тема. Съжалявам, никого не исках да обидя като казах конвейер..

Толкова рядко говорим за поезия, че ще използвам момента да кажа нещо повече.

В едно нещо съм сигурен и то е, че поезията се възприема от всеки индивидуално. Аз лично много трудно чета поезия, защото почти нищо не ми харесва. Ако прочета нещо докрай, то значи съм го харесал, но рядко ми се случва. Ако го прочета два пъти, значи съм попаднал на някаква рядкост. На пръсти се броят поетите, на които съм харесал повече от едно произведение и обикновено не са на български. На тях с удоволствие им правя преводи.

Имаше период, когато пишех бързо, но после се оказа, че сам не искам да си чета после творбите и престанах. Това беше конвейерния ми период. Май съм запазил нещо от тогава за да ми напомня. Това пак казвам е за мен. При други хора ще бъде различно. Не се съмнявам, че за други това работи, защото е индивидиуално. Ако можете да пишете, пишете, нямам абсолютно нищо против.

Няколко пъти ми се е случи едно стихотворение да ми го нахулят (няма връзка с онзи сайт) в един форум или сайт (и да го изтрият), а на друго място няколко човека да напишат възторжени отзиви. Нямам обяснение, освен, че възприемането на поезията е силно индивидуално. Затова винаги съм се чудил на така наречените "редактори" в специализираните сайтове за поезия. От къде имат убедеността (наглостта), че могат да разпознаят едно произведение?! Не мога да си го обясня, сигурно има връзка с това, че изучават "литература" в училище и са мозъчно повредени оттогава.

Ако има предмет, който съм мразил в училище, това беше литературата. За мен беше пълна загадка, какво трябва да напиша за да ми пишат 6-ца. Целият предмет беше абсолютна безмислица. А бях единсвения от класа, който беше прочел всички книги, които се изучаваха (включително Война и Мир – два пъти). Кой знае, може да съм попаднал на смотани учители, но не е само това. Самото оценяване на това как някой възприема нечие произведение или да учиш някой как да разбира нечие произведение е супер наглост само по себе си. Обаче да изградиш цяла индустрия върху с всички учители по литература, изпити, матури и прочее глупости пък е може би най-голямото престъпление върху образованието. От българските училища не излизат автори, а редактори. Отвратително. Не знам как е в други държави, но другите държави имат Нобелова награда по литература, а ние нямаме и дали е защото осакатяваме умствено децата не знам. Може и да греша, нали е индивидуално.

Край на първа част, защото имам чувството, че не съм казал всичко и ако се сетя какво е ще напиша продължение.


Поздрави,
Праз

Както казваше един човек от мрежата, чието мнение много уважавам, бг литературният анализ в днешно време си е направо АНАЛ ЛИЗ. Споделям мнението ти, литературата в училище за мен беше един пълен тормоз, а даскалката държеше много точно на тези анализи...които учех наизуст, понеже не знаех как. Това не ми пречи да имам добри лични стихотворения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не пиша в този клуб, но много ми хареса темата ти, която волно или неволно беше породена в моята тема за автоматичния римотърсач, така че ще си позволя да ти отговоря.

Ако си мразил литературата в училище, може би не си се страхувал чак толкова от математиката, физиката и други подобри предмети.

Та има една наука или подразделение на наука, наречена "психофизика". Психофизиката има доста интересен подход към оценяването. В обективния свят (казва пс.физиката) има СИГНАЛ и ШУМ.

Способността на един наблюдател (разбирай читател, експерт, критик) да оценява се измерват по няколко направления, които не зависят напълно едно от друго

ПЪРВОТО нещo e до колко наблюдателят може да разграничава СИГНАЛА от ШУМА. Kазано на поетичен език - до колко наблюдателят може да разграничи боклука от шедьовъра. Това се определя по следния начин - на наблюдателя му дават неща, които да оценява с ШЕДЬОВЪР или БОКЛУК. Част от тези неща, които трябва да бъдат оценени, са шедьоври, друга част са боклуци. При тази простичка ситуация се наблюдават четири възможни варианта на избор:
- наблюдателят казва Шедьовър на Боклука
- наблюдателят казва Боклук на Шедьовъра
(това са грешките)
- наблюдателят казва Шедьовър на Шедьовъра
- наблюдателят казва Боклук на Боклука.
(това са верните отговори)

ВТОРОТО нещо е критерият - наблюдателят може като цяло да е по-склонен да казва Шедьовър отколкото Боклук (т.е. да има либерален критерий) или може да бъде по-склонен да казва Боклук отколкото Шедьовър (има консервативен критерий). както писах и по-нагоре, критерият няма връзка към това до колко можеш да разграничаваш Боклука от Шедьовъра, освен ако не казваш на всичко Боклук или на всичко да казваш Шедьовър - тогава или ще определиш грешно шедьоврите или ще пропуснеш да изхвърлиш боклуците....

Ако следиш мисълта ми до тук, ще се опитам да стигна там, накъдето бях тръгнал :) В "поезията", че и в прозата избуяваща напоследък по сайтчета и седенки наблюдавам 2 неща. Едното е размиване между Шедьовър и Боклук. Аз не съм на мнение, че това са субективни понятия и че добър или лош текст са определения, които зависят изцяло от начина, по който ще се отрази текста в индивидуалността на конкрения читател. Има си обективни критерии, макар че темата за тях сигурно би била безкрайна и изпълнена със спорове.

Другото нещо обаче ми е по-интересно - критерият. Дори ако се абстрахираме от това кое е боклук и кое шедьовър, забелязвам интересния феномен - поети четат поети и си говорят с други поети за поезия. Колко "чисти" читатели има в този клуб например, които поне от време на време да не пописват тайничко? Може би затова, критерият е изключително либерален - все пак утре човекът, чието "произведение" обсъждаш, може да чете твоето творение...

В резултат се получава едно откъсване на стихопишещата (или стихоплетстваща?) общност, което според мен те кара да мислиш за конвеерна поезия, да не обичаш да четеш поезия и особено българска такава и т.н. Може би и ти като мен нямаш време да пресяваш зърното от плявата и да търсиш перли в купчините боклуци. Аз имам време да прочета това, което способни наблюдатели са посочили като шедьовър и което на всичкото отгоре е издържало теста на времето. Част от тези шедьоври ми импонират, друга част не са мой тип, но всичките носят белезите на таланта....и докато мога да избирам, ще си влагам времето в четене на шедьоври, а не в писане на боклуци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а трябва ли да се сърдим на посредствеността на "даскалките", те толкова могат, ако разбираха и можеха високата литература едва ли щяха да са "даскалки". Макар, че имам известно подозрение, че някога, много преди даскалът/даскалка е трябвало наистина да разбира от предмета си, с някаква висота. Но това предполагам е отпреди масовизацията на образованието и превръщането на подобна професия от призвание в тежнение.

Има си обективни критерии,[...] обаче [...] по-интересно - критерият [...] е изключително либерален [...]

Безкрайно съм съгласен! Като публикувам нещо някъде, по ми се иска да чуя критики, от рода на "не ми харесва, защото ..." или "куца ето това ...", а не лишени от смисъл простотии от рода на "Много силен стих!", "Харесва ми!" или "Красиво е!". Ама хората, които обективно могат да оценят една творба, са прекалено малко на брой...

Иначе, не мисля, че си постъпил съвсем добре отказвайки се да пишеш, защото нямало си да сътвориш шедьоври. Да не забравяме, че много от шедьоврите в поезията (и в литературата, по-общо) са такива не само заради техническите си качества, а и заради това в каква епоха и какви обстоятелства са били създадени. Аз например непонасям Ботев, и никак не го имам за гений или голям поет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами Ботев не е нито гений, нито голям поет :) Най-силното доказателство за това е, че никой извън България не е чувал за него (освен ако не изучава българистика разбира се).

Отказах се да пиша, защото нямам време, нямам желание и защото липсва обективна оценка на това, което пиша. Оценката зависи много повече от отношенията ми с хората на мястото, където го пускам, отколкото от достойнствата или недостатъците на това, което съм написал.

Затова предпочитам да чета това, което признатите таланти са написали - когато изчета всичките тях, може да си помисля дали да стана критик и да чета нови, неизгряли таланти... ;)

Що се отнася до хората, които обективно могат да оценят това, което си написал/а - по обясними причини трудът им не е безплатен.

1. Благодаря за интересната тема, дето няма да я изчерпим, но поне можем да опитаме да я почнем...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите