Когато вярвам във теб,
когато още имам сили
да те обичам,
кагато знам, че ти си
едничкото основание,
че си смисъл,
че си въздух, вода и живот,
че си огън -
земя под краката ми..
Тогава съм странна и бляскава,
ставам своя и чужда и ничия,
и магьосница,
и развратница,
и добра, и жестока,
но истинска.
Когато имам очите ти,
а света е разкъсан от щастие
и ръцете ми пишат признания
върху счупените разпятия –
тогава съм черна и кървава,
и дете, и наивна, и блудкава,
и червеното е понятие,
а пространството е нащърбено
от разбити в стените проклятия..
Когато още имам надежда
и съм светла и дива –
молитвите
са отчаяни,
грешни и мамещи
и съм тъмна, и дявол –
обичам те..

Ако вярвам във теб,
ако има път
към ръцете ти и си истина –
ще разпъна отново човеците
и ще тръгна –
смирена, пречистена,
за да легна в нозете ти –
нова, сътворена и тиха
от болката
на постигнатото откритие,
на захвърлените окови..

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

Даже е много...
много силно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...сила на влюбена жена...
...магията на женската любов...


пс.а това е суууууупер,така ми е влязло под кожата...
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

Рано е още –
не сме построили мостове,
по които да се завръщаме..
Рано е.
Не бива да се сбогуваме –
има много неминати пътища,
непрочетени книги и острови,
които чакат намиране.
Рано е още –
време ничие,
върху дланите има посоки,
а по вените тича живота ни –
непознат, пълен с толкова
светли пророчества..
Рано е още –
безбожно е,
още нямаме никакви истини,
още не сме пуснали корени
във земята си –
още сме птици..
Рано е ... Рано.
И болката
още има лице,
а очите ни
още пазят самотния спомен
за Дома
и нашепваме странното име
в молитвата за спасение.
Рано е още -
обречено,
свободата ни още е щастие,
а сълзите – горещи и искрени,
още има надежда и в дните ни –
още има любов.. Още..
Има я.

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

мда, сила, любов - абеее - странност някаква

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя не знае,
тя не е виждала очите ми,
когато се връщам от скитане,
и тихо си спомням за нея -
тя не знае.. Тя не е виновна –
за пътищата,
за събраните камъни,
за раницата, пълна със вярване,
за странния дъжд,
листопадите
и разплакания от тайни вятър..
Тя не знае. Тя не сънува пътеките,
кръстопътя на нашите срещи,
тя не помни – дъното на морето,
което е всъщност небе,
и облаците, когато са острови...
Тя не знае .. Но това не е страшно
и това не е тъжно, защото
аз отново се връщам от сенките
и пак – уморено я помня,
/а очите ми пак са издраскани
от смеха и сълзите на времето/...

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

- Да поговорим! Чуй!
Сега е толкова самотно,
сега е времето
преди последната любов,
когато спомените стават
тъжни острови,
а аз съм безнадеждният Крузо..
- Да поговорим! Виж!
Луната пак е скитница,
звездите са жестоки богове
и птиците, които не достигат изгрева –
земята само може да ги разбере..
- Да поговорим! Ето –
в моите ръце
съдбата е изваяла посоки
и много истини,
и тъжни светове,
и път към теб,
а аз дори не мога
да ти разкажа техните очи,
и болката, която ги убива –
ще нарисувам мъртвите реки,
които носят техните безумия,
и този страх, и тази непозната истина,
и думите, в които има смърт...
- Да поговорим! Чуй!
Аз имам нужда
от твоите ръце
и малко топлина,
от две-три нежни думи –
като за сбогуване..
- Да поговорим!
Тази вечер
ти ще си добра,
а аз ще слушам
и ще те забравям
дълго..

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

Полека! Тази светлина руши.
Очите ми не могат
да поемат слънцето.
Не бързай!
Има много дни,
а нощите все още са далече.
Полека! Тишината е добра
и силна (по стените на душата ми) –
ще пусна корен в меката земя,
ще бъда вятър в клоните
и дом за скитащите птици..
Не бързай! Има толкова сълзи,
които още търсят основание –
понякога от пътя ще боли,
ще губим себе си
и само вярата ще ни спасява.
Полека! Ако можеш – забрави –
остават три посоки за започване
и малко време в шепите,
и ще боли
ако се срещнем пак
преди да сме си спомнили.

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..