|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Отчасти (равносметка)
|
|
| Автор |
somebody (тя) |
| Публикувано | 19.12.08 12:14 |
|
|
Отчасти се научих да летя,
когато никак не ми беше до летене,
разтварях си крилете и мълчах,
но не допуснах да ме сложат на колЕне.
Отчасти се опитах да заспя
и да пропусна миговете на погубване,
не позволих да ме притиснат да пълзя,
напротив, предизвиках си сбогуване.
Отчасти се опитах да простя
и да приема трудностите след напускане,
кажете как се губи свобода,
когато си обречен на препускане.
Отчасти се научих на борба,
защото не обичам да воювам,
дали е щастие или съдба,
все брегове откривам след преплуване.
| |
|
Тема
|
 Re: Отчасти (равносметка)
[re: somebody]
|
|
| Автор | v. (Нерегистриран) |
| Публикувано | 20.12.08 05:08 |
|
|
... това е пътуването... понякога през зелени поляни, понякога сред пясъци...
| |
|
|
|
аз знам, че обичта ти не е отчасти!
... и съм сигурна, че не те обичат само отчасти ))
я бързо нослето в небето
.
да се греши е човешко,но наистина да оплескаш нещата ти е нужен компютър
| |
|
|
|
Някои наполовина летят, спят,
борят се наполовина,
прощават наполовина,
обичат също наполовина...
Живеят си така - наполовина,
и накрая - и развод наполовина.
ОТ Части.
| |
|
|
|
Леле! Не мога да повярвам на очите си! Така се радвам да те видя! Получих нещо за Коледа, ти получи ли?
| |
|
Тема
|
Re: Отчасти (равносметка)
[re: v.]
|
|
| Автор |
somebody (тя) |
| Публикувано | 27.12.08 21:41 |
|
|
Важното е да има посока.
| |
|
|
|
А нима всички не искат напълно?
| |
|
|
|
Тъй като много ми харесва как пишеш, бих искала да споделя и моята равносметка (не е нещо кой знае какво, но така я усещам)
"Ако можеш ми прости
за всички сбъднати мечти
Ако можеш забрави
за пролятите по тях сълзи
Ако искаш ме мрази
за всичко, от което те боли,
но едничката надежда ти ми остави
да върна себе си, да съм като преди!
Не съм ти обещавала безкрая
и любов на килограм сега не прося
нужно ми е само да узная
ще бъдеш ли до мен
или тъгата си сама ще нося?
Повярвай ми - виновник аз не търся
за грешките допуснати, за собствената си съдба
и ако нещо ми убягва или се изплъзва
за жалост е усещането, че съм обичана жена.
За помощ и съчувствие не моля,
от тебе искам единствено протегната ръка,
за да мога след всяка следваща неволя
отново да съм силна и да се изправя на крака.
Ако можеш ми прости
за всички сбъднати мечти
Ако можеш забрави
за пролятите по тях сълзи
Ако можеш си спомни
за красиво изживяната ни младост
Ако можеш с мен тръгни
по стъпките на плашещата зрялост!"
| |
|
|
|
Отчасти се научих да летя,
когато никак не ми беше до летене,
разтварях си крилете и мълчах,
но не допуснах да ме сложат на колЕне.
Летенето е хубаво само с усещането за свобода, простор и нещо ново, разтърстващо същността ни, но не всяко летене и политане е приятно (дори и със самолетите)
Comedy of errors
| |
|
|
|
Особено със самолетите.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
