НА ВАЗОВ

Поете, твойто име пълни вековете,
За почит свеждам днес пред теб очи.
Ако светът намери стойност в стиховете
Що пея, теб се то дължи.

Отдавна ти напусна светлия ни ден,
Отдавна ти царуваш над поети
В селенията по-горни, озарен
От Словото, що Нему свети.

В три думи ти побра света,
В две приказки възпя родината ни цяла,
С едничко слово превъзнесе любовта,
Без дъх остави мало и голямо.

Поете, що разбра света,
Чиято лира не познава никакви предели,
Кому е вечно жива песента.
Когото тачат живи и умрели

О, изпълни ми малката молба,
От своя огън дай най – малката искрица,
Дано успея в механизма на света
Да оживя изгасналата жица.


Моля посочете грешките, че не си ги виждам вече. Благодаря предварително.

Идеята е много хубава и словата искрени. Само на моменти се губи ритъмът. Какво ще кажеш вместо изгаснала, жицата да бъде прекъсната или изгубена?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми съгласен съм за ритъма но засега толкова умея... иначе жицата е загаснала понеже идеята е че ще се запали с нов огън... ако се е изгубила няма как да я запалим :)

Има трески за дялане, да.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стихотворението ти е много хубаво! А колкото до грешките- без тях не може
Нали от тях се учим?

Noc-че,начи след глад,стриганье и малко кютек ,третата точка си призна за тапите(в ушите де),щото тя ги надрънка онези неща ,че не чуеш музиката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите