Неделя...дъжд и палачинки
плюс безгранично биволско спокойствие.
Часът е толкоз- десет въпросителни
/отдавна спрях да бързам и да споря/,
дванайсет свЕщи.. клонче от маслина,
пропуснато повикване, трамваи,
петнайсет чифта спомени във вИшнево
и две пияни вишни от носталгия.
Часът е толкова- на колкото прилича,
/а всъщност е на колкото си тръгна../
И аз съм толкоз- десет въпросителни.
В неделя правя помен...

Да го върна.

много добро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, както винаги - безкрайно красиви думи, макар и тъжни
благодаря, че се върна /дори и да решиш да не останеш/
липсваш

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

Още помня онова Извинете! ( Обаче! не съм се затръшнала- все още не съм ) Още разказвам на познати за стиховете ти ( когато после ги четат, гледат с ей такива очи) Още дъщеря ми ги преписва в тетрадките с лекции, макар че вече пише свои. Още мога да се разплача, докато те чета.
Значи, поне половината свят в мен, си е намясто.
Dобре дошла, Шитал!

М.D.

първо видях заглавието - поезия.
след това и автора му - ти.
аха, ясно, викам си.
отворих поста - без съмнение - поезия. :)

------------------------
Слушай беззвучието...

Разкошно...

Харесва ми... много

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

обожавам бонбоните пияни вишни.
ама едновремешните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите