НА ПРЪСТИ СЕ ПРИБИРАМ В НОЩТА

На пръсти се прибирам в нощта,
а там, в малката стаичка, в мрака
ме чака да се върна и не заспива тя,
моята майчица свята с тревога в
душата.

Тя знае, до късно с приятели верни
се смеем, дивеем по разни таверни,
но въпреки всичко не намира покой,
„Върна ли се?”, пита,”сине мой?”.
А аз, не разбиращ тази тревога, неведнъж
съм се карал с нея, че вече голям съм и
да не се тревожи.

„Отивай си лягай, уморен съм сега.
Утре ще си говорим, на свежа глава.”
И тогава в очите й сълзи аз виждам.
Тя ми протяга ръка и тъжно ми казва:
„О, мили сине, недей ме руга. Жив и здрав
ти бъди ми и дано след години разбереш,
какво е да имаш рожба на света и да не
можеш да заспиш докато се не върне тя.
* * *
Всичко е в мрак .... и тишина. А вече е
късно и още я няма. Защо ли я няма у дома?
Къде ли с приятели скита, моята скъпа дъщеря.
А дали има някой с нея.

..... О, мила майко, разбирам сега
защо си ме чакала, чак до зори.
Защото за едничката рожба, дори с
побелели коси, сърцето се тревожи
и от болка кърви.

bateee superr qko e........

:-)))))))))))))))))))

Пълзишком се прибирам в нощта,
ухая на уиски с фъстъци в мрака,
спиртосана в мен съвеста не заспива тя,
след алкохолна фиеста съм с тревога в
душата.

По публични домове с приятели верни
не само с жени, но и по таверни,
но въпреки всичко не намирам покой,
не мога да го литна нагона си мой?”.
И с по три мацки да заспивам разтрелян,
неведнъж заспал в храсталака съм бил намерен.

„Отивай си лягай, уморен съм сега.
- говори несвързано в мен съвеста”
и тогава бутилката отпечатана вдигам.
Тя ме гледа в кафяво и тъжно ми казва:
„О, мили клиенте, внимателно да не умреш
замъти разсъдъкът си за да разбереш,
какво е да летиш в други галактики
усвоил перфектно алкохолните практики
* * *