|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 почти класика
|
|
| Автор |
frog222 ( воден) |
| Публикувано | 12.10.08 14:47 |
|
|
вместо моя ,,боза,, ето нещо, което надявам се и на Вас ще хареса(дано авторката няма нищо против )
Елена Атанасова
Пловдив
,,Опит за разговор,,
На Графиня Комо
Добър вечер,графиньо Козел...
Посивяха ли в чакане перлите?
И каретата стара извози ли
зад стените безмълвни надеждита?
Добър вечер,прекрасна графиньо...
Не разбирам защо ли Ви пиша-
вече минаха триста години,
вече много забързано дишаме...
Аз полюшвам по мъжки бедрата си
в тесни джинси,протрити от скитане,
и присмивам се в шепи на баба си,
дето още целува молитвеник.
Не умея с успех да флиртувам.
Нямам рокля,скроена за балове.
Вечер тръшвам се-пак нецелуната-
натежала от дневните ядове.
Не участвам в лирически драми-
нека с това ни залъгват във филмите-
аз съпруга по делнично мамя.
Шамаросвам децата-невинните...
Е,понякога диво поплаквам
и ме стяга невидима нишка-
сам потегля към празници влака...
Затова,Графиньо,Ви пиша.
стихотворението е публикувано във в.,,уикенд,,21.09.2007г.за конкурса ,,ерато,,за мое разочарование не е сред победителите
,,... ний сме попови лъжички
малки жабешки деца...,,
| |
|
|
|
Хареса ми.
П.С. не се сещам в момента от кого беше класиката, по която толкова вариации има написани?
| |
|
|
|
нямам представа.за първи път прочитам за Графиня Комо,но явно е била доста ярка и силна като литературна героиня за да има и толкова стих. за нея
,,... ний сме попови лъжички
малки жабешки деца...,,
| |
|
|
|
Много е познато. Струва ми се че е производно на това:
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега.
Ала късметът ми - взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!
Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар…
Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на “Plase L’Etoal” ще танцувам,
уморен от любов и тъга…
В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер…
Любовта е цигара, сърцето - угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!
Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!
Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия…
Добър вечер, госпожо Тъга!
Ивайло Диманов
Редактирано от Дecп инa на 12.10.08 16:54.
| |
|
|
|
не мислявярно е че в ритъма и на пръв поглед си приличат,но (според мен)като смисъл са много различни,най-малко защото едното е написано от жена (омъжена,с деца,съвременна),а другото от мъж(самотен)
но иначе стих. на Ивайло Диманов е силно ,мъжко....
,,... ний сме попови лъжички
малки жабешки деца...,,
| |
|
|
|
Точно така е!
Писано е като поетичен отговор от грозното патенце /тази която би трябвало да се появи като "принцесата"/ - затова си и приличат в ритъма
Редактирано от Дecп инa на 12.10.08 17:21.
| |
|
|
|
знаеш ли кое ми е било винаги чудно?мъжете-поети търсещи(наяве и в стихотворенията си)ТЯ ,НЕЯ ,ЖЕНАТА ,ЕДИНСТВЕНАТА......но ако някога я срещнат наистина в живота си ,дали ще я познаят...?
,,... ний сме попови лъжички
малки жабешки деца...,,
| |
|
|
|
Ще я познае разбира се! Ще й връчи да се перат мръсните си миризливи чорапи, в знак на благодарност ще напише ода за възхвала на Кралицата-майка. После ще изрецитира одата, стъпил на пиедестал, за да му ръкопляска кръчмарката Графиня Козел насред публичната вакханлия.
Графиня Козел=графиня дьо Шарни=пол меркантилно-неизвестен, квартална профсъюзна деятелка=бившата другарка дружинна с дебелите балдъри = жената-гише, която разлива бирата насред обществения театър и интелектуалничи на теми от семейната психология.
Следва да прочетем поетичния отговор на бившата принцеса - писмо-молба до Графиня Козел, писмото бива прочетено след 300 години и остава без отговор!
Молбата е да пренаправи мъжа й в алкохолна посока от "оня свят" - към къщи.
Ситуация а,ла "Булгаков" - почти класика!
Редактирано от Дecп инa на 12.10.08 19:50.
| |
|
|
|
хихихи
в такъв случай-,,горкият,, поетвъв всички случаи е губещ.в интерес на истината и за жалост си права,когато открих НЕГО ЕДИНСТВЕНИЯ(и т.н.) пощурях,и вместо просто да обичам,направих всичко възможно да разруша връзката ни...
,,... ний сме попови лъжички
малки жабешки деца...,,
| |
|
|
|
при много хора се получава така - и накрая се разминаваме като презокеански кораби, без дори да сме се сетили, че сме се срещнали
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
