на Й. / Култура и изкуство / Поезия

Не твърдя, че мъжете са животни, не съчуствам на жените. Всички заедно поддържаме една заблуда от най-древни времена, а тя e, че сексът ще ни изцели и направи пълноценни. Работата е там, че сексът, както нищо друго на тоя свят е пряко свързан с властта, както в западното общество, така и на изток, макар и там да го отричат по-усилено и с повече набожност. В мюсюлманското многоженско семейство съществува един договор, който се подписва от законно първата съпруга, че тя самата няма нищо против съпругът й да я дублира, и така до три пъти. Естествено, това е формалност, но се спазва. Т.е. двамата се съгласяват да си „осиновят ” още едно сексуално звено- повече удоволствие за мъжа и отпадане на част от задълженията за жената, с което естествено бюджета ще нараства. Мъжът, който се смята за облагодетелстван в случая вероятно скоро ще се насити на прелестите на своите придворни, но ще трябва да продължава да маркира териториите си, за да запази властващата си позиция. При уредените бракове „на тъмно” в хиндуизма – Индия и част от Пакистан, жената отдавна е схванала слабостта на мъжа към власт и я използва в полза на сигурността си. Тук нещата са още по-абсурдни: мъжът си купува сексуална робиня на сляпо, знаейки, че трябва да я „обгрижва” независимо от чувствата си, жената е подготвена за своята бъдеща участ от майка си, която се явява и регулаторен орган в случай, че дъщеричката й не си върши съпружеските задължения с необходимата отдаденост. В крайна сметка сексът помежду им се превръща в инстински капан на инстинкта за себеутвърждаване. Та въпросът ми всъщност беше, и не случайно към теб (ти много често използваш сексизъм в постингите си): не е ли сексът доста криворазбран и надценяван, естествено отвъд детеродните му функции? “:)))