|
Тема
|
НА ПРЪСТИ СЕ ПРИБИРАМ В НОЩТА
|
|
Автор | питarop (Нерегистриран) |
Публикувано | 08.10.08 18:52 |
|
НА ПРЪСТИ СЕ ПРИБИРАМ В НОЩТА
На пръсти се прибирам в нощта,
а там, в малката стаичка, в мрака
ме чака да се върна и не заспива тя,
моята майчица свята с тревога в
душата.
Тя знае, до късно с приятели верни
се смеем, дивеем по разни таверни,
но въпреки всичко не намира покой,
„Върна ли се?”, пита,”сине мой?”.
А аз, не разбиращ тази тревога, неведнъж
съм се карал с нея, че вече голям съм и
да не се тревожи.
„Отивай си лягай, уморен съм сега.
Утре ще си говорим, на свежа глава.”
И тогава в очите й сълзи аз виждам.
Тя ми протяга ръка и тъжно ми казва:
„О, мили сине, недей ме руга. Жив и здрав
ти бъди ми и дано след години разбереш,
какво е да имаш рожба на света и да не
можеш да заспиш докато се не върне тя.
* * *
Всичко е в мрак .... и тишина. А вече е
късно и още я няма. Защо ли я няма у дома?
Къде ли с приятели скита, моята скъпа дъщеря.
А дали има някой с нея.
..... О, мила майко, разбирам сега
защо си ме чакала, чак до зори.
Защото за едничката рожба, дори с
побелели коси, сърцето се тревожи
и от болка кърви.
| |
Тема
|
Re: НА ПРЪСТИ СЕ ПРИБИРАМ В НОЩТА
[re: питarop]
|
|
Автор |
frog222 ( воден) |
Публикувано | 08.10.08 22:45 |
|
много е хубаво.никой и никога няма да ни обича така както майката и бащата
,,... ний сме попови лъжички
малки жабешки деца...,,
| |
Тема
|
Re: НА ПРЪСТИ СЕ ПРИБИРАМ В НОЩТА
[re: frog222]
|
|
Автор | svetleto (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.10.08 23:34 |
|
bateee superr qko e........
| |
Тема
|
Re: НА ПРЪСТИ СЕ ПРИБИРАМ В НОЩТА
[re: svetleto]
|
|
Автор | gattaca (Нерегистриран) |
Публикувано | 18.10.08 01:23 |
|
:-)))))))))))))))))))
| |
Тема
|
Срещи от трети вид:-))))))
[re: gattaca]
|
|
Автор | Gattaca (Нерегистриран) |
Публикувано | 18.10.08 08:34 |
|
Пълзишком се прибирам в нощта,
ухая на уиски с фъстъци в мрака,
спиртосана в мен съвеста не заспива тя,
след алкохолна фиеста съм с тревога в
душата.
По публични домове с приятели верни
не само с жени, но и по таверни,
но въпреки всичко не намирам покой,
не мога да го литна нагона си мой?”.
И с по три мацки да заспивам разтрелян,
неведнъж заспал в храсталака съм бил намерен.
„Отивай си лягай, уморен съм сега.
- говори несвързано в мен съвеста”
и тогава бутилката отпечатана вдигам.
Тя ме гледа в кафяво и тъжно ми казва:
„О, мили клиенте, внимателно да не умреш
замъти разсъдъкът си за да разбереш,
какво е да летиш в други галактики
усвоил перфектно алкохолните практики
* * *
| |
|
|
|
|