Аз гледах на живота от високо и

не виждах дребните неща докато

не паднах на земята- видях дори

и мравките в пръстта.



Не виждах болката,тъгата,сълзите

в хорските очи-за мен единствено

аз бях важен-на всеки друг му

казвах да мълчи,но нещо в мен се

промени и вече гледам на живота с

по-други,изстрадали очи.



И срещнах те,тъй мила и прекрасна,

и влюбих се от първи поглед в теб,

прегърнах те-ти думичка не каза-и

поехме заедно напред.



*******



Не съм те виждал никога преди,но

дори да съм те виждал не съм те

виждал с тези си очи.



Сега те виждам като цвете израснало

сред бурени в пръстта.В ръцете си

внимателно поех те и с тебе тръгнах

по света.



По пътя си аз срещнах много красиви,

прелестни цветя,но никое кат теб не

може да покорява мъжките сърца.



Ти покори и моето сърце,затова го

оставям в твоите ръце.Стори с него

каквото пожелаеш-дори в метална

клетка го заключи,но с никоя не го

разделяи - то само за тебе може да

тупти.

Понякога падането от високо си струва, защото едни от най-красивите цветя са скрити сред плевелите. А когато сме влюбени, сме готови на всичко за човека до нас.

първата част ми харесва и то много,ама втората не е доизкусорена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите