На една невзрачна мишка
дали и студентска книжка
и изпратили я да се учи
пък каквото се получи...

Мишката оказала се упорита
и успяла всички да ги срита,
върху падналите да се изкатери -
щастието да намери.

Мишката със диплом се сдобила
и произхода си го покрила,
после си направила и докторат
и заякнал мишият и врат.

Мишката получила и Деканат
като свадбен дар от своя сват.
Днес се движи кат издут балон -
на табелката и пише "СЛОН"!

това не е поезия, а рими на първолак

Упадък
Едно безразлично око
ме наблюдава зад портата
която да се отвори напразно очаквам.
Едно безразлично ухо
слуша хладно
съобщението, което диктувам в слушалката.
Едно черно чудовище
непрестанно поглъща
откритата ми душа.
Сега,
намирам моето време
да пиша тяхната трагедия

Това е параноя, която е реализирана чрез словоред с добавен ритъм:-)

Ами вследствие на параноята, е горният ми бисер.... Аз не съм поет, но мога да различа хубавата поезия и да се преклоня пред нея

и загатване за поезия

------------------------
Слушай беззвучието...

Хубавото е, че не се взимаш на сериозно:-) Значи имаш усет към красивите неща, а това е достатъчно за да направиш също толкова много колкото ако беше и най-даровития поет:-) Пиши ако ти се пише и не вярвай на никой глупак, че нещата ти не са красиви - стига ти да ги намираш за такива:-)

Не намирам нещата ми за красиви - просто това е отдушник за мен.
Зажадняла съм да чуя истинска поезия, но не намирам никъде из нета, а съм толкова далеч, че ми е трудно да попитам приятели и да купя нова стихосбирка, която си струва. Може би Ви можете да ме насочите?

Малко сайтове с поезия, но дали ще те удовлетвори, това само Аристотел знае:-)

http://poezia.start.bg/#b_3335
http://www.poezia.startirai.com
http://liternet.bg/publish/katalog/rubriki/poezia_bg.htm

Това е стих на адвокатка Терзиева:-) Хубав е:-)

Изливам водопада на косите си в прибоя,
сливам се с морската пяна.

Любов, ела на брега на морето,
в мълчанието на лунната пътека,
тихо ме повикай!

Влез в морната вечерна прохлада на водите
и аз, ще бъда с теб.

Във вечността, на кроткия плисък на вълните
е мълчаливата ми клетва за вярност.

С вълните се докосвам до брега
и мълчаливо те очаквам,
разтворена в безкрая на морските течения.

В ласкавия танц на водораслите
спят изоставените ми детски мечти.

Ела на брега, ще облея с везана пяна нозете ти.

Ела при извора на Водите -
с дъха на вятъра - навътре, навътре -
към извора на Водите, в дъното на Нищото.

Ела край брега,
и ще изляза от трептението на първородните,
в сумрака към теб ще пристъпя,
с длан ще докосна неспокойни гърди.
Ще се прелея в тихото пространство,
скрито в дълбините на очите ти.
Ще заплувам към Извора на Водите.

В мълчанието и грохота на водната стихия
Аз те очаквам.
И вълните несмело те търсят
по каменисти и пясъчни плажове.