Сънувах те аз,ти беше до мен.
Усещах дъхът ти в косите ми.
Ръцете ти аз усещах по мен,
докосваха плахо гърдите ми.

Тихо лежах си до тебе в тоз час,
сърцето ми лудо пулсираше.
Ти с устни запали искра между нас,
а пламъка в мене напираше!

В миг стреснах се аз във нощния час
и изчезна таз сладка магия...
В мрака с очи потърсих те аз,
но теб не можах да открия!

като си рак защо трябва да развалиш магията, на някои им продължава пък :P

ако махнеш половината "аз", си го бива.

Никой не е станал пророк в собственото си село

Банално е! Типична боза. Кич. Човек може да ги допише без да го гледа още след второто четиристишие