Унилото смрачаване по здрач / Култура и изкуство / Поезия

Напълно си права!Честно,честно...да си видяла нещо такова спрямо мен или
спрямо себе си?Щото аз чета,пиша ама не публикувам/имам поглед върху нещата на повечето,някои ги няма от дълго време/.Верно съм мръднала в последно време да си пиша...срамотиите тука...
за съжаление това са ми работи от гимназията като съм била на 19.
сега пиша доста твърдо,опростено и битовистично, както вече се изказахте...ама такъв ми е живота в момента.И мисля,че човек трябва да е непресторен, дори да не е толкова добър,но ти разбираш на ясно си...видях вече от прочетеното тук.
"Какво да правим с този нож" е на Патриция Николова/театровед по образование и поет по призвание,тя и професионално си пише за разлика от мен/"много яко"-е поезия на Ина Григорова,много сериозни попадения има това момиче,"малко добра поезия"-е цикъл поредица на една жена от която съм чела много малко,но не мога да забравя никога повече-казва се Бинка Пеева, и е мисля по-голяма от мен на години.
"Смрачаването","По ръцете ти","Оранжева бе" и "Миризма... са си мои стари дечица, с които вече не живеем в един дом,а следобедно-домакинското, си е също мое само още не е проходило и проговорило,тук имам още едно отдавна писано-"насред следобеда".Поезията си е поезия,един път е при теб и спи в леглото с теб, друг път те напуска и не ти говори...аз за това и пиша много по-рядко от преди от количеството няма смисъл.Трябва да можеш да носиш отговорност за децата,които си създал иначе е безотговорно, даже нечовешко.Забравих да ти кажа,че тези жени ги прочетох благодарение на препоръчителната селекция на Тома Марков,също много сериозен поет,така де,готин...а иначе по образование съм художник, а не готвач,както мислят повечето...