Гледам тъжен филм
и картофи беля
падат едри капки
дъжд върху едрите
картофи
сякаш всички
облаци в душата ми
се изливат
върху тях
от обелките излиза
дъх
на омокрена земя
във ръцете си
държа
хем нож
хем хубава храна
сякаш съм везна
теглеща за всяко
за
и
против
капе кръв,
защото
изведнъж
пръста си порязвам
плача,плача,
толкоз кръв
а денят навън
е слънчев…
просто някаква
жена
без мъж
болна и самотна
тихо
гасне,гасне…
и без глас ето ти
такава смърт!
а добрите я погребват
в гроб
целия с цветя окитен
и след тая сцена
те започват нов живот…
те, вървейки
в късния следобед
-двамата герои,
чудно хубави
и млади…
надписи текат
и покриват
улици,дървета,
паркове и път.
Виждам
бавни
и далечни
само гърбовете
главните герои
за ръцете
се държат,
ама че история!
Не, че този ден
е лош
или пък
животът ми
Просто
Ястие
ще сготвя
и ще стане
хубава вечеря.

и така започна твоя виртуален потаен живооот.
Ха Честито!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вечерята приготвям,
да не скучая-кабелната пускам си накрая.
Тъжно филмче гледам
любимото ми сериалче няма да забравя.
Сълзи се леят,кухнята ми ще залеят,
за начинаещи-наслука.
Разбрах що е е разлката
между картофа и лука...

C'est formidable!!!!!MERSI!