Разговорлив да съм

Чудех се защо е така
Чудех се защо се чувствам зле.
Защо приятелите ме напускат,
Защо нови приятелства не правя.
Защо съм аз кълбо от нерви,
И защо решенията не вземам аз.
А истината е толкова проста
В споделянето истина се крие.
Защото вече не говоря толкова,
Колкото преди.
Преди се изразявах на глас,
Чувствата и мислите си аз споделях.
Вече знам, от личен опит знам
Че хората, които твърде малко говорят
Са смятани за смахнати.
Устатите, разговорливите
Са готините, популярните

Аз говоря и сега,
Но много, твърде малко.
И хората ме смятат
За самотник, за отцепник.
Но ще им кажа, че не е така.

Да говоря повече аз мога,
Мълчалив съм само по навик
Навикът може да се промени
Вътрешно аз знам,
Мога да говоря
Много повече.
Само да поискам.
За думи няма да се стискам
И другите вече няма да не ме мачкат,
Ще се опълча.

И пак ще говоря,
Нали затова ми е устата?
Толкова неща имам аз да кажа
Таени мисли и чувства от години.
Защо да крия чувствата?
Защо мислите си да тая,
Като от това боли глава
И те ме задушават?

Да говоря повече аз мога,
Не обичам да мълча.
Другите да слушам - да,
Но трябва и аз да споделя.
За просто слушател аз не съм роден.

Да изразиш себе си най си е добре,
Затова - говори.
В ъгъла не стой.
И недей мълчи.
Щом ги слушаш ти,
Защо те не чуят теб?

Давай, аз те слушам. Но или говори, или се чуди дали да говориш наум:))))))

Не думи, повярвай, са нужни,
когато сърцето говори,
когато в очи теменужни
откриеш безкрайни простори.

Самотник, отцепник, но готин,
дори и малцина да знаят.
Не трябват приятели ...стотин,
а тези що с мир те желаят.

Да, но без думи не се получава,
Когато искаш да си в светлината,
Светлината на прожекторите ясна.

Актьор ако винаги си искал ти да станеш
Без говорене не става.
Някак не се получава.

Но щом във миналото си говорил
Всчко може пак да се претвори

Дори и мим бъди любим,
бъди във светлината на душата.
Светът е тъй необозрим ...
Прожекторите са за суетата!

Почакай, нима наистина нужно му е да е мим-любим?
Та колко лесно е вместо взаимен триптих -
Един по-шармантен артистичен псевдоним,
Маска, която да печели ръкоплясканията на жената,
Поток от думи, трапезен героизъм, който да скрие
Истинското състояние на душата.

Изглежда това е изпитал
и с маска и с грим
се е скитал
и смятан той бил е за мим.
Когато и в тихите нощи
аплаузи жадува,
в очите му още
бездомна сълза се вълнува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От чашата на битието пием
със затвоени очи
и краищата златни мокрим
със нашите сълзи

Когато от очите, днес
превръзката ни пада
и изчезне всичко онова
което прелъстява

разбираме, че празна е била
таз златна чаша
Напитката - мечта била е,
но чужда, а не наша.


1831 М.Лермонтов

и аз съм така. природата ни е такава. какво пък:)