Легиони на любовта
Идвайте с творбата
На музите детето
Е желанието

Посрещнете изгрева
На трезва глава
Във вашето тяло
Е желанието

Помиришете пафюма
На вашата любима
Вечерното светило
Е желанието

Депресарските песни оставете
Животинската страна разберете
Човекът има разрешение за всяка ключалка
Или катинар в него самия заключен
Отново в себе си ключа потурчен
Подирен да бъде и изровен.

добре ве потурчен проповедник
нафиркаш се, наебеш се и после квоу?

Ах, страстта си тръгва
Особено кога с една жена.
Върви, не върви,
Върви и не върви.

В тази ситуация другари
Не гледайте вий нейните цомби
Нито я наричайте, че някой ден
Тя ще стане старо зомби.

Вгледайте се другари, в нейната среда
И открийте, че не е по ваш вкус...
Нито тя ви заслужава;
Нито нещо може да ви преподава!

(Ах, тази жена е била хапчето.
Въображението е от вас.
Жена с задача циците да клати
Та оставя ви в захлас.)

3атова смело напред, оставете.
Cкотовете на света на нозете!
Истината е сурова и жестока.
Само музата единствена достойна!

Напивам се без да съм пиян
Пия аз от нейната уста
Ръцете й са в моите ръце
Дишат две с една душа

Оседлано
Трепетно докосване
Език в език
Глътка тяло изтерзано

1.

Улових няколко момента в стих
А можех да ги подаря на жена
Моливът и листът
Сами бягат от плътта
Вече пиша абстракции
Или символи
Но каква е целта?!

2.

Естествени животни вкалъпени сега в музея
Колко малко вие разбирате от живота
Един рев, едно прегризване на врата, една любов
Биха били впечатлителни
Уви, само в моето съществуване
Сега, само аз живея.
И живеещите като мен си представям
Но както и вас, без много да умея.

3.

Голям кристал с настоятелна форма
Не толкова остра е твоята повърхност
Изкопан от недрата
Осветен сияеш,
Mоже би на милиард години.
A кога ли тази сграда ще рухне
Къде ли ще бъдеш захвърлен и ти

4.

Пирит на кубчета
Има ли право този камък да ни замести
Красив е,
И никога не е учатвал в убийства.

5,

Жените не обичат скъпоценни камъни
С невъзможност за обработка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как зелената корона
Пронизана е
От черни клони

клопката на думите скопява всеки първоначален зародиш на желанието
музата на обратната реч е чума, не чудо

du hast!

penetracio curare