Ще поскърцам със стола си
вместо радост
вместо паника
вместо завист
вместо тъжна въздишка
в подкрепа негласна
или в тихо нещастие
просто ще гледам прозореца…
ще гледам, ще гледам
и взряно и ясно
ще виждам живота си
като мисли пробягващи
със дъждовните капки
размити, убягващи
като гледки прелитащи
в рамката на купето,
като гледки навярно
сънувани и донякъде
бързи-безмислени,
като цели-белязани
недостигнати, ясно е,
че човека неясен, далечен е,
си отива нанякъде
яхнал магаре с товар
натоварени и във ритъм
измерени
се размиват копитата
а от локвите- езера
ще прогледнат с облачен
поглед…
а вали и е тихо,мъгливо
ще поскърцам със стола
някак схванато,без да
се местя от дълбоките мисли
насред стаята,месеца и живота си
ще подпра уморените длани с лицето си
и ще гледам дъжда неуморен
през прозореца…