|
Тема
|
За Думите и Песните
|
|
Автор |
eфp.Пpaз (*) |
Публикувано | 30.12.07 14:28 |
|
За Думите и Песните
Думите и песните са нещо чудно.
Невидима поезията е и пак реална;
Допира всяко нещо покрай нас
И неизвестното открива рима плавна,
Така че всичко свежда се до точна дума -
Еднакво важна с буква малка или главна
Това е важното и може би ще стигне
На всеки със желание да вдигне
Булото и да погледне към лицето,
На съществото което ни накара
Да пишем за вълни далече от морето;
И за това как сини прави ги тъгата;
Или на гребена на планината ни пренася
Да гледаме кат великани отгоре над света -
Еднакво лесно и да мислим, че не бяхме ние,
А то през нас посланията си далечни ще разкрие.
Това безсмъртно същество могъщо;
От океана на поезията бавно пие,
А тя едвам промъква се към нази също
На малки глътки и на малки капки;
И още по-миниатюрни хапки -
В количества нищожни се цеди;
И затова по-ценна е от злато и пари,
По-жива от реалността, защото от този свят не е,
А е от там където вечността реалността владее.
За думите и песните ще кажа още нещо.
Те живи са и обитават своя паралелен свят;
И даже тези думи взех от техния обяд,
За това да ви разкажа как раждат се така -
живеят и умират като живи същества,
А ние хората естествена среда за тях сме,
Като такива само ни познават - вещества.
В нищото те чакали са дълго своя час
И един ден се появили заедно със нас.
Безброй години еволюирали те неусетно;
Селекция, мутация и естествен подбор,
Много грешки, свобода и затвор,
И те си имат богове, история и всичко -
Войни и мир, възходи и падения -
Цивилизация и варвари, любов и забвения,
Защото живи са във смисъла на думата живот;
Имат си и тяло, дишат и понякога дори пищят от яд -
Имат и сърце, обаче само там във техния си свят.
Това което е при нас е сянката що пада -
понякога на празен лист и през нощта,
когато на трептяща свещ светлината се протяга:
Хора за кратко ше зърнат красота,
И ако с молив чертаят по контурите,
Подобно на рисунка на оризова хартия:
Тогава образът получен на листа са думите
И точно така и човека откри я.
Думите и песните не са от тук;
Ние храним ги, но не владеем,
Само пишем, четем и пеем.
2007
Праз
| |
|
|
|
|