Не се променям.
Обичам те,
плачейки
загледана
в ръба
на денонощието.
Не се променям.
И е малко перверзно
и много
много
самотно.
Не се променям.
Продължавам
да те вървя,
да те повтарям
и
премолитвям,
докато си писна
и спомня,
че не всеки
труден път
е много
много
истински...

Премини отвъд
хоризонта ,зад който
тича нова пътека ...
Тъгата ще падне -
ще се разлисти -дървото
младо в теб,надежда
птица ще полети -към
нов хоризонт !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пишеш истински, живо, болящо (макари да не съм чак такъв експерт)...
харесва ми да те чета

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..

Благодаря ти за мнението, неточка!
И на мен ми харесва да те чета. И си един от малкото, при които се връщам прочела веднъж, защото в твоята, Твоята, поезия, се намира място и за други, въпреди и дори водена от първо лице, единствено число.
И те чакам... почти мазохистично - за нещо ново, дето, всъщност - няма да е, но ще е по-така погледнато и малко по-иначе представено :)

Бъди добре!