O, движенье славно, о, мрачно движенье, o дни на борба горда, о, дни на паденье! Епопея тъмна, непозната нам, епопея, пълна с геройство и срам! Площада е пълен с знамена и песни, лелки от градини, даскали злочести които борбата във София сбра. Участта си всякой вече я разбра. Във тоя миг Пирински - простия чекист, нахранен,за комуняга чист повика ченгета.Тез от парламента, пак се заградиха с полицейска лента. Оградата беше прилична на пещ задушена, пълна със въздух горещ и със смог отровен. Свирепият глад издаваше вече своя вик познат. -KFC е близо. Има и McDonald's!! -Ще вземеме кредит от някой японец. А деца пищяха уплашени, бледни пред майки уволнени и министри ледни. Битката утихна...Разредя димът, и някой глас чу се, че ехти в шумът: -Ний се бихме, братя, с тъпи комунисти, защото са мръсни и с души нечисти... Ето, царска сила, да му се дадем! -Не щем! - Долу Вълчев! По-добре да мрем! -Фишовете дайте! - Не! Не! - Що да сторим? - Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим! - Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. И баба ви Янка изчезна завчас! Спогодба не става между тях и нас! Един даскал викна:”Чуйте! Срам!” и фърли две кегли от боулинг и стари цървули към кордон джандарски и им се опули... и това ошашка смаяний народ! Отчаянье мрачно лицата вапца, майки не познаха своите деца. отвън пред школото що пушеха joint... А Станишев горе, през гъстия дим, гледаше на всичко тих, невъзмутим!...

Мислех, че ще видим тука и епос

за Атанасов, за новий Ви кмет,
дето ще продава Цалапица за смет
Пък Бат Бойко въобще да не се и надява,
че да стоварва там сметта ще продължава.
Клошари изравят боклуци тогаз,
дойде време с тях да се бие и Праз.
В тез времена бурни, стачкощафетни
чуват се думите славни, заветни:
Кой срещу министър Вълчев застава,
той ще разклати цялата държава.
По яко шоу стана от файв старс,
някъде целят го тамо на дартс.
Другаде почнаха избори мЕСни
и даскалята ни до днеска честни,
вече загубили свойте заплати
чудят се що ли да сложат на маса
щото тестото им вече превтаса.
„Грабвайте яйцата” – някой си изкряска.
И черупки бясно хвърчат и изтряскват.
Кат проценти ниски , в последний им път
„Ний затуй треперим” пред Крум се кълнат.
И в тихата ярост да търсят пак Янка
нейде във Флорида на дивна полянка.
И нов дъжд от кадри, лампи, микрофони
всеки чака някой друг да заговори.
И с глас гръмотворен да плаши, скандира,
здраво гърло тука веч не се намира.
И днес йощ Пламен, щом стачка захваща
спомня тоз октомври, и пръста поклаща:
„Слушай Даниеле, разваляй седянка,
щом я няма тука „благонравна” Янка!

18.10.2007г.
на две глътки домашна
след седмица прашна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ха! И за мен става дума!

Ми трябва да сме единни, като могъщ стачен комитет!
Нали в клуба можем неформално да си сложим кмет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите