|
|
|
Тема
|
СПОМЕН
|
|
| Автор | БOKATA74 (Нерегистриран) |
| Публикувано | 08.10.07 12:01 |
|
|
Нашепва вятър есенна соната,
настъпващото чувство на тъга.
Заглъхващите стъпки на жената,
сред падналата сутрешна мъгла.
И сгушили се птиците в липите,
примрели от уют и топлина.
И влюбили се двама под звездите,
притихнали, открили любовта.
Аз там се вричах в своите Дулсинеи,
и горд прегърнал ги под тях вървях.
Наивен свят на детските идеи,
ехтеше глъч, искри и ведър смях.
Премина хладен вятър през листата,
оглеждащи се в бледата луна.
Отекна тъжен спомен във душата,
отлитащия миг на младостта.
| |
|
|
|
Много ми хареса и е тъжно....
| |
|
Тема
|
Re: СПОМЕН
[re: Cлънчицe]
|
|
| Автор | бokaтa74 (Нерегистриран) |
| Публикувано | 18.10.07 14:44 |
|
|
Много често най хубавите стихове са най тъжните..
| |
|
|
|
Ами не. Най-тъжните стихове са най-тъжни.
| |
|
|
|
|