Нашепва вятър есенна соната,
настъпващото чувство на тъга.
Заглъхващите стъпки на жената,
сред падналата сутрешна мъгла.

И сгушили се птиците в липите,
примрели от уют и топлина.
И влюбили се двама под звездите,
притихнали, открили любовта.

Аз там се вричах в своите Дулсинеи,
и горд прегърнал ги под тях вървях.
Наивен свят на детските идеи,
ехтеше глъч, искри и ведър смях.

Премина хладен вятър през листата,
оглеждащи се в бледата луна.
Отекна тъжен спомен във душата,
отлитащия миг на младостта.

Много ми хареса и е тъжно....

Много често най хубавите стихове са най тъжните..

Ами не. Най-тъжните стихове са най-тъжни.