Служба

Вратите на храма
свойта вяра пропускаха.
Пред тях като камбана
лудия люшкаше въздуха
И като рефрен на делника
с едно стакато мрачно
повтаряше след свещеника
“Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно…
Когато вдовицата се престраши
и подаде му за “бог да прости”
Взря се в нея с безумни очи:
“Рано е да умираме още,
Рано е да умираме още,
Рано е да умираме още..”
После със жито посочи
плочника под асмата
и го за маса нарочи
и възседна земята…
Между хапките дишаше шумно
(на битието мравка прозрачна)
над “Място тихо ,място злачно
Място тихо, място злачно
място тихо, място злачно..”.

дайки, наистина го умееш
нещо наистина толкова отвратително и мъчително
да го разкажеш като мъдра приказка за лека нощ

Не знам какво сърце трябва да има човек,
за да го усети и разкаже по този начин,
напоследък съм доста разстроена, особено вечер..
благодаря ти за умиротворението
и желая да ти лека и спокойна ти нощ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите