Нощта загуби нова партия на шах
и вече чак успя да се засрами...
Дъската бутна с грозен, зъл замах
и хукна друг да дири, за да го примами.
А колко пъти до себе си държах я
и с тихи пръсти шепнех приказки безкрай...
Не ще да чуе! Слънце пак изгрява.
Животът продължавал и след край...

Картите са за покер и хазарт, шахът е умствен труд. Господ като реши да накаже някого - взема му ума.

Господ друг път!

Ние наказваме себе си, като всеки ден спираме своето развитие и се връщаме към свещената простотия.

Тя е простотията на силните на деня.

суетата на силните е безсмислена,
пътят й води към горчива луна.

в кладата на суетата и азбеста се топи.

откъде изникна символиката на азбеста?
от морално остаряла клиника навярно.