ЖИВОТЪТ И НИЕ

Вървим напред, напред, напред,
но всички теглят ни назад подред!
И с много усилия на старото място се връщаме
и от яд в много зли се превръщаме.

Мразим другите, които успяват,
защото ние успели не сме,
нито по-тъпи от тези,
които ни броят за овце!

За "задръстването" наше,
къде на място си стоим
обвиняваме останалите хора,
но не и себе си, затуй че ги търпим!

По-лесно е да униеш
да си пъхнеш главата в пясъка
да кажем, че няма оправяне,
вместо да търсиме тласъка.

От рейсовете и трамвайте
мразим тези със скъпите коли,
измисляме си истории всякакви
как видиш ли мутри или курви били.

Как мамините синчета
и татковите дъщери
карат скъпите поршета
за дето не са дали никакви пари.

Оплюваме нашата "култура"
гледаме буклуците си с бяс
питаме се "как европейци ще ставаме"
били вандали само до час.

И тогава в мига ний забравяме
за парчето ни от целия пай
как нашите боклуци си хвърляме
извън кофата, кой където знай!

Питаме се за пейките счупени,
за изподрасканите сгради,
но кой възпита ги хлапаците
или пак ще си слагаме прегради
"Ние не - виновни са другите!"

Възмущаваме се, как тинейджърите,
младите не познават нито дълг,
ни уважение, ни норма, нито пък морал,
а те старите забравят,
че нявга били са на същия хал.

Мразим богатите хора,
защото сме бедни сега,
но защо ли вместо да мразиме
не направиме нещо сега?

Да станем богати,
да имаме скъпи коли,
да живеем културно
и цивилизовано дори!

Ако вложиме тази енергия,
която влагаме в завист
и ако се освободим от тази
проклета и черна ненавист...

Всичко ще стане различно
няма да има боклуци край кофите
ще бъдем богати прилично
и няма да е толкоз в живота цинично.

Като, че ли всички забравяме,
че не храни чуждата паничка,
че ако не се потрудиме
само, чрез завист няма да караме скъпата количка.

Че като поглеждаме под вежди
богатите палати и къщи,
ако не направим нещо различно
ще бъдем на същия хал, все едни и същи.



Ели

Ако не бяхме зависими от световната капиталистическа система, някои от тези мамини синчета щяха да избухнат в пламъци в чисто новите си Поршета. Сега няма смисъл от борба. Революцията е в униние.

Хм, за революция хората са уморени.
Гасне вътрешният им огън, когато ги принуждават да се примиряват с натрапената фалшива действителност.
Те може да се затварят все повече в черупката на всекидневната си мизерия, но й повече се усеща онзи специфичен мирис.

да ти кажа, в това има много добра идея.
ако го пооправиш откъм лексикално-граматична гледна точка и му подобриш ритмиката, ще се получи нещо по-добро.

------------------------
Слушай беззвучието...