А става 12.00,
цигара догаря
във чаша за вино,
небето е синьо.
12 и половина -
последна цигара,
небето догаря,
звездите изстиват
и става студено.
Затварям небето,
изхвърлям си фаса,
наливам си вино
и става красиво.
И взимам тефтера -
не пиша четливо,
но аз си разбирам.
Преплитат се мисли,
но аз ги сортирам
и ражда се песен -
от песни разбирам.
И нещо умира,
но всичко умира,
умира красиво -
това е мотива.
................
Заспивам щастлива.

странно интересно е това, ти ли го измисли?

Здравей, аз!



На Николай Аврамов



От себе си не си отивай,

със себе си живей.

Хей, Аз - за твойта съпротива

към моя свят - здравей!



Здравей, усмивка на лицето,

за твоята тъга.

Ще крачим двама общо взето

със тебе все така.



Тя си отива по-щастлива -

това го проумей.

От себе си не си отивай,

със себе си живей.



Сложи картини на стената,

две чаши извади,

налей коняк, изпий едната

и пода измети.



Легни си вечерта със свойта

внезапна самота

и чакай себе си да дойдеш

от бялата врата,



за да прошепнеш мълчаливо

на себе си: Здравей!

От себе си не си отивай,

със себе си живей.


1968

Н. Йорданов