Да... и ти си мираж

и последната моя заблуда.

И във този обречен колаж,

аз агнец ти магьосница луда.



Проиграхме на покер съдба,

затъмнихме си пътя за двама.

И макар без привична вражда,

аз поех...ти съседния хвана.



И загърбихме тучни и брод

на дедите надежди, обети.

Че във някой далечен живот

сто наследници, родът ще свети.



Но потърси ти сняг от пера,

и в сърцето омраза преплете.

И потърсих аз праг и съдба,

и за блъсках вратата с ръцете



Е...здравей самота и в ръжта,

аз затихнал се скрих по принуда.

И последната “мила” лъжа,

до последната моя заблуда.

Много много красиво:)....Обожавам поезия, при която римите са толкова непринудени и същевременно толкова перфектни:)Поздрав!

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."

хубаво и тъжно стихотворение, по какъв повод е написано? ти откога пишеш тук? имам чувството че ти е първото/да не се обидиш/, не съм чела нищо от теб досега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имам още;-)

имам много...но тук съм за първи път....но не и за последен....

страхотно и интересно пишеш ...има действие и движение,тъга,съдба и много други неща...не съм срещала скоро нещо така интересно..успех и напред.