Не, времето не помага, боли както в началото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

промени ли те?Каква те направи-по-благородна или те озлоби?Аз например имам и двата момента: ту съм съвсем мека и добра и някак примирена,ту намразвам всички и всичко. И като цяло оставам безразлична към днешния и утрешния ден...

думите, несъвършено средство са, както казва една моя приятелка и продължава - прегръдка нежна, поглед и милувка, това е.

а това за лапането на неща до лакътя направо ми подейства като ток. болно въображение, какво да се прави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Времето не помага наистина, помага когато продължиш и го пуснеш да си отиде... И да дойде друг.

Не, не ме промени, но ме накара да се замисля за много неща, дали всичко това си заслужава

Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите,
с възрастта се подува.

Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

Емили Дикинсън

Вероятно си права, Prismeh, човек трябва да зачертне всичко и да продължи напред. Може би това е начинът и може би и това е възможно.

Непосилно е да се даде рецепта за това...особено когато такава вероятно не съществува...Най-трудно е когато любовта е неизживяна, недоизказана...Тогава се питаш "ами ако.." и не можеш да продължиш напред, не и сама, не и без онова пулсиращо и болящо те нещо, което те е стиснало за врата....Всичко сме го изживяли...или изживяваме.Всеки сам за себе си трябва да се страви. Другите можем само да стискаме палци.

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."

А защо не отключи портата?

...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите