Казват,
че сърцето е с големина на юмрук.

Сега си представи как биех по портата на проклетото ти мълчание...
С всеки удар на сърцето си.

Хубаво е, много даже!

се.

------------------------
Слушай беззвучието...

подрави, veny и дано не се налага да блъскаш така по нечия врата / сърце/

...към блъскането

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама наистина много добре казано. като от франи и зуи.

------------------------
Слушай беззвучието...

точно това ми се случва и може би затова ми хареса веднага и безкрайно.все едно е писано от мен

veny, струва ми се че от думкането при такива обстоятелства няма никаква полза - не че зависи от нас колко ще продължи това - сърце е все пак, можеш ли да го спреш

всъщност никът ми е съкратен от fran4eska - "Мостовете на медисън", това беше отдавна, към момента... защо не "франи и зуи"

За първи път в живота си се чувствам зависима от една любов. Вече повече от година продължава.И душата ми и сърцето ми са свити. Искам всичко това да свърши. Наистина ли само времето помага? Опитвах се да си помогна сама, но без резултат. Ти как се спаси,fran?

не съм се спасила, щом продължавам да го мисля и пиша... само си въобразявам, че съм
понякога успявам да се излъжа за повече от месец-два, но то е по-силно от мен

поне си станала поет от тая болка :) Аз например имам чувството че изсъхвам... Желая ти още хубави стихове и да запазиш музата дори когато болката си отиде! Много усмивки ти желая

нека бъда твоето спасение. :)
:(

------------------------
Слушай беззвучието...

нека :) бъди! Дано ме измъкнеш преди да умра.Ако знаеш откога те чакам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да почваме!
ето, подавам ти пръст. можеш да ми захапеш ръката само до лакътя обаче, не повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много много много много много много много много много, такъв, знаеш си, стих

veny, нито сме първите - нито последните, с тази болка се живее, горе главата!

такъв
онакъв

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма да умираш прекалено! по малко!

ето едно стихче - по една песен

Облак болка

"Любовта боли
оставя белези
дълбоки рани във всяко сърце
и толкова много болка
Любовта като облак е
от който все вали
Любовта боли"

Love hurts- Nazareth; превод itsis


Слезе в сърцето ми облак от болка -
любовта ми към теб
разплакала небеса
влезе прашинка в окото на слънцето
златен дъжд заваля
обилни са дланите му и толкова обли
като топли летни листа
посоките няма да кажат сбогом
просто прегръщат света

нямам нужда пт пръсти, а от думи. А и ако можех да налапам нещо до лакътя едва ли щях да се терзая от душевни мъки;)щях да действам;)

Не, времето не помага, боли както в началото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

промени ли те?Каква те направи-по-благородна или те озлоби?Аз например имам и двата момента: ту съм съвсем мека и добра и някак примирена,ту намразвам всички и всичко. И като цяло оставам безразлична към днешния и утрешния ден...

думите, несъвършено средство са, както казва една моя приятелка и продължава - прегръдка нежна, поглед и милувка, това е.

а това за лапането на неща до лакътя направо ми подейства като ток. болно въображение, какво да се прави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Времето не помага наистина, помага когато продължиш и го пуснеш да си отиде... И да дойде друг.

Не, не ме промени, но ме накара да се замисля за много неща, дали всичко това си заслужава

Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите,
с възрастта се подува.

Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

Емили Дикинсън

Вероятно си права, Prismeh, човек трябва да зачертне всичко и да продължи напред. Може би това е начинът и може би и това е възможно.

Непосилно е да се даде рецепта за това...особено когато такава вероятно не съществува...Най-трудно е когато любовта е неизживяна, недоизказана...Тогава се питаш "ами ако.." и не можеш да продължиш напред, не и сама, не и без онова пулсиращо и болящо те нещо, което те е стиснало за врата....Всичко сме го изживяли...или изживяваме.Всеки сам за себе си трябва да се страви. Другите можем само да стискаме палци.

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."

А защо не отключи портата?

...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите