Ти търсиш нещо,
в което мен ме няма,
и живееш там, където
мен ме няма,
без желание,
без капка болка в сърцето
отлиташ натам
в далечината
на сумрака от дишащи сълзи
като стоиш
от другата страна,
неразрушима в своя сън
от бледосиня студенина,
която говори
без да казва нищо,
което да стопли
разбитите късове забвение
стичащи се като драконови нокти
по издраното ми лице...

Не търся нищо,
защото няма вече накъде,
няма какво щом аз съм тук,
а ти желаеш да си там,
далеч от моята усмивка,
остава само моя плач
да ми напомня,
че още дишам,
макар и да не го искам.
Нима във себе си се крия аз
или чакам чудеса
да променят хоризонта,
в който ти летиш,
а аз безметежно падам
без капка надежда
за опора
в небесата...

Горест? Слабост?
Наивност?
Опредленията ги даваш ти,
а аз мога само да те обичам
без претенции да бъда нещо
повече от един безвкусен епитет
в твоите мемоари от познати
и не дотам познати лица.
Но знам, че ще дойда ден,
когато ти ще им говориш
на всички тях, твоите любовници
един по един ще им споделяш за мен,
за доброто, за което си знаела,
за хубавато, което така и не бе видяла,
за безбройните неща,
които карат една любов да цъфти
и едно самотно сърце да вехтее
под мрака на пренебрежението
в твоите очи и уши,
ще показваш снимки,
за да видят всички това,
което ти ще гледаш като пример
за човечност и доброта,
но ще си силна, без сълзи,
с достойнство присъщо
на благородните
ще разглеждаш и показваш,
след което ще продължиш отново да търсиш
това, което не успя да намериш в мен.

Чета те от пет дена...ако ти си същият "аз"....авторът на темите тук.

Четох ти и диалозите...с другите тук.

Вместо да хленчиш...защо не се обадиш на момичето...откъде си толкова убеден, че и тя не страда за теб,м?

Поне опитай...

poznavam tiq dumi, 4ovek..taka obi4at mujete, koito OBICHAT
ako ima ne6to avtobiografi4no v tqh si mnoo vluben

Според мен, си е съвсем биографично....

Като гледам датите...и многото теми...

Само не мога да разбера защо някои мъже нямат смелостта да се преборят за любовта си....

А чакат...какво чакат?

двете спирали се носеха
една към друга
за да се подминат
гледайки в онази същата точка
която търсеха от години
без да са я губели или намирали

когато едната спирала
попадна в прицелната точка
другата се засука наобратно
и зачака промяна във въртенето на първата
която не разбра сигнала и побягна

извод: въртенето и прицелването на "погледа"
са не само случайни процеси
или
осъзнаването (на каквото и да е ниво)
е нещо като задължително
или
ГОВОРИ И, ГОВОРИ И, ЧОВЕЧЕ!

обстоятелствата не служат за да се загубим...по-скоро е обратното...


цитатът не е мой...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако не желаех да се боря, нямаше вече да пиша.
но има моменти, когато вече няма за какво да се бориш, защото си загубил всичко. можеш да обичаш, но ако няма кой да приеме любовта, за какво да се бориш тогава? Иначе, аз съм главния виновник за всичко, както и затова, че не обичам достатъчно и така както трябва... но поне мога да напиша поне още едно стихотворение... с надеждата, че някой ще го чуе и няма да бъде като моя трагичен герой (т.е. мен)...

Ако не желаех да се боря, нямаше вече да пиша.

Какво пишеш и на кого? Това каква борба е точно,м? Сигурен ли си, че тази, за която са тези думи...ще ги прочете точно тук? Случайно?

но има моменти, когато вече няма за какво да се бориш, защото си загубил всичко.
Не можеш да си сигурен, че си го загубил...докато не опиташ.
Да опиташ имах предвид...да говориш направо с човека..а не да се чувстваш като "трагичен герой"...пишейки стихотворения...

мъжете не обичат да говорят, не знаеш ли?
Говоренето за тях е по-голямо страдание от всичко друго, и го избягват дори и с цената на загубена любов.

за твоя информация аз исках да говорим, но тя категорично ме отряза...
какво сте тръгнали всичките да ме обсъждате, като че ли мъжете са най-лошото нещо на този свят...
аз съм напълно провален и напълно заслужил съдбата си - радвайте се!