Можеш да носиш милиони маски
и да си представяш как живееш
милиони различни животи,
можеш и името да си смениш
и всеки ден да се усмихнеш
носейки различен брой списание
в съзнанието на твоя ум,
но любовта няма как да промениш,
нито ще може да я замениш,
нито да я захвърлиш на боклука
при неупотребените гримове
и перуки на измислените герои,
чиито дрехи всеки ден обличаш.
Любовта грее, когато навън вали,
любовта плаче, когато ти сияеш
с утрото на моя залез,
защото любовта трае вечно
дори когато боли
като смъртносна рана
в съзнанието и сърцето
на един измислен герой
като мен - един от многото
в твоя килер от фантазии.
Днес ти си тази, а утре си друга
по свой избор винаги свободна,
независима да избягаш
от страстната прегръдка
на моята любов, ти винаги бързаш
напред да бъдеш друга,
не тази, която си била вчера,
а моят герой не престава
да плаче за момичето,
което така и не пожела
поне малко да го обикне.
Защо някои герои
никога не се променят?

от всички "полу-" това ми хареса най-много
само това
при неупотребените гримове

аз бих казала:
при демодираните гримове
по-женски звучи, така би постъпила жена