знаеш ли,
писна ми от мутри като твоята.
такива се напъхват в устата ти,
дращят по гърлото,
и крещят,
крещят като обезумели
да чуеш блудкавите им фантазии.
също като курвата,
която мечтае да стане продавачка
в кварталната бакалия,
да се прибере вечер
уморена,
да приготви вечерята,
да сложи децата да спят
и да се сгуши във прегръдките
на съпруга си
о да, мечтае си
между тежкото дишане
на някой комплексиран нещастник,
дебел и мазен,
който я чука като животно,
за да я залее накрая с отвратителното
си, вонящо семе,
от което някой ден се пръкнат
още хиляди такива
малки нещастници,
дебели и мазни,
които ще чукат дъщерите й,
и ще изхвърлят във тях
прокълнатия си хайвер.
във онова малко, уютно кафене
обича да приказва
как един ден ще сложи край
на всичко това,
ще се ожени,
ще си роди две дечица,
съпругът й ще я обича…
чувства се щастлива,
усмихва се,
докато я чукат
се мъчи да си спомни
текста на онази сладка
детска песничка,
със която ще приспива децата си.
после усмивката ще стане имитация,
рефлекс,
очите й ще загубят
мънистения си блясък
ще стои в онова същото кафене
и димът от цигарите ще
се задавя от тежките плесници
на мълчанието.
някой ден, ще открият тялото й
вмирисано, във мизерната стая
на някой второкласен мотел,
няколко детски играчки
и снимката на единствения
мъж, когото е обичала…

знаеш ли,
писна ми от мутри като твоята
и това дращене в гърлото…
защо не приказваш
хайде,
дори и да са блудкавите ти фантазии
на продавачка в кварталната бакалия,
която се прибира късно,
уморена,
за да види как съпругът й, алкохолик,
отново пребива децата.
после си ляга разплакана
и мечтае,
сънува един много хубав сън.
усмихва се...

какво ти става бе човеко, почнал си да пишеш като сатир,
..а отворих темата само защото заглавието ми се видя слънчево

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност има доста...оптимизъм!? Някъде там, зад завесите криеш лицето си, гледаш към улицата, гледаш към пътя си, и се усмихваш. Стената пред теб не съществува, докато не се сблъскаш със нея. Някои хора преминават оттатък, докато други остават завинаги там, зад завесите. Страхувайки се от удара, те го избягват стоейки. Но преминават оттатък по-друг начин - чрез сънищата и мечтите си. За час или минута те са свободни, и това е тяхното щастие. Тогава се усмихват...

Ако искаш погледни го така :)

мммм караш ме да се колебая какво точно искаш да кажеш. Това за "стената" някъде някога съм чела е писал за "стена"и друг форумец. Но и той се изразяваше с метафори - "стена" , после спомена "врата", само и само текстът да върви...



П.С. От какво според теб е съставена Стената, в която казваш същото - че хората се "сблъскват"?

Хехех, споко, не се опитвам да изнасилвам думите.
Всъщност, съм възхитен колко деликатно се опита да ми намекнеш, че празнословя :) Това е класика в жанра - сравнението с някой друг прегрешил :))))


Стена принципно е нещо, което те ограничава(физически или духовно). Това ограничение може да бъде от всякакво естество. Всеки човек има в живота си някакъв повратен момент, точка или както искаш там го наречи... Това е момент, във който трябва да използва всичките си ресурси, ако иска да оцелее. Изходът от тази ситуация в повечето от случаите предопределя и бъдещия ти живот - победител или губещ. Почти без изключения. Е, стената е моментът преди ти да се превърнеш в победител или губещ. Така виждам аз нещата.

ПП и както казваше някой(вече не си спомням кой) - "Това са принципите ми! Ако не ви харесват...имам и други."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите