Стефан Димитров
от едноименния спектакъл





Бързия ли, експрес ли чакам?

Чаках, пушех и ставах - мъж...

Някой тихо псуваше в мрака

и валеше страхотен дъжд.

*

Между две океански локви

като малък архипелаг

два семафора в сто посоки

разпиляваха влак след влак.

*

В отчаяние и тревога

с мен гореше зелен фенер.

Веки миг ми искаше огън

някакъв милиционер.

*

Стар джебчия с печална морда

се въртеше над куп палта.

Дъжд валеше. Над всички лордове

и над всички крадци в света.

*

И над мене. Аз все тъй чакам.

Аз от чакане станах мъж.

Над безумните черни влакове

се изсипва страхотен дъжд.

*

Бясна свирка процежда пара

през присвита и зла уста.

Дъжд се лее! Над всички гари

и над всички мъже в света.

*

Като копирате и рецитирате, хубавичко би било и името на автора да понаписвате. Нали )

Миряна Башева, в случая.

ти също не пишеш от Лудница, а от НЕК нали )

Нова Генерация

ОБИЧАМ

Влакът кара ръждясали сълзи.
На въжето обесен ден виси.
Аз обичам да се повдигам
над мислите
и да гледам как си отиват
птиците.

Аз обичам да се издигам
над църквите
и да гледам как се усмихват
мъртвите.

Капки мокрят предното стъкло,
някой кара в моето легло.
Зад завоя пътя излетя
и остави старата лъжа.

Моля от НЕК да ми кажат дали това е на Димитър Воев,
или е превеждал може би Виктор Цой /руската рок-група "Кино"/ понеже е текстът е един и същ

Кой от кого е плагиатствал и творил?



Влакът кара ръждясалите дни.
На въжето обесен ден виси.
Аз играя с моето мече
и на всичко отговарям с не.

Аз обичам да се повдигам над мислите
и да гледам как си отиват птиците.
Аз обичам да се издигам над църквите
и да виждам как се усмихват мъртвите.

Капки мокрят бледото стъкло.
Някой кара моето легло.
Зад завоя пътят излетя
и остави старата лъжа.

Приемам забележката. Dано ме извиниш.

Откъде този порив за виноватост - след 3 седмици?
А може би има връзка другаде понеделник е - ден когато лудниците ги проветряват..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що пък не?! ( и за двете)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите