един форум прочетох нещо като спор за това има ли посредствена поезия, след като поезията е това, коеот извира от сърцето.

Та подскажете - има ли нещо посредствено в долното стихотворение.
Моля, ви това да не се превръща в чат помежду ви, а да е по темата.



ПРОШКА

Бях груба,
може би първична...
Нехаех,че си вперил в мен очи.
Не знаех,че те губя...
Бях различна!
А днес те моля да простиш...

Ще ми простиш...нали?
Една сълза кристална,
колебливо...
на рамото ти спря.
Ти се усмихна най-невъзмутимо,
помаха с пръст и каза тихичко:"Ела!"

Пристъпих плахо и смутено...
Очите си във твоите за миг поспрях...
Не беше нищо променено!
Ти беше тук и аз разбрах...

Разбрах,че винаги ще си до мене,
и в дъжд,и в мраз,и в пек...
Дори и в най-стихийно време!
Защото носиш името - Човек...

Хахах, а защо те интересува това? Може би искаш да разбереш къде се намираш по скалата на общественото мнение :)))

Ето един мой любим цитат:

"Не вярвай на онова, което си чул.

Не вярвай в традицията, само защото се

е предавала от поколение на поколение.

Не вярвай на нищо, което е повтаряно много пъти.

Не вярвай, защото написаното идва от някой стар мъдрец.

Не вярвай на догадки.

Не вярвай на авторитети, учители или по-възрастни.

Едва след внимателно наблюдение и анализ,

когато е в съгласие със здравия разум

и ще донесе полза за всеки и за всички,

го приеми и живей според него."




Буда (563 г.пр. Хр. - 483 г. пр. Хр.)


Иначе посредствеността е навсякъде.
Във всичко.
Във всички.
На моменти.
И тук.
И там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

интересува ме, защото се твърди, че щом нещо излиза от сърцето, е поезия и тя не може да бъде посредствена.
Какво мислиш за стихотворението ?

А ако самия човек е посредствен, каква поезия би произлязла от сърцето му?(или ще кажеш че няма посредствени хора:)
Както вече споменах, мнението ми не ти е нужно и затова не го дадох в началото. Няма да го дам и сега.
Само не разбирам какво толкова се вълнуваш?

Обичам непосредствения стих.
Простих и. Но след туй....не и простих.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

просто искам да знам има ли някакви обективни неща, на които се основава това дали една поет. творба е посредствена. Например ако не познаваме автора и не го знаем дали е посредствен човек?

в бг всички пишат посредствено. днес. без изключение. има слаби опити за надскачане на посредствеността тук-таме, но нищо наистина радващо. продължавай с опитите. но не и по форумите, там литература, в истинския смисъл на думата се появява 1 на 3 билиона.

Поздрави

Искренно твой.

има много орегинални хора които пишат толкова посредствени неща (от време на време), че когато ги спипат изпадат в панически ужас. всеки е посредствен понякога.

поздрави

твой

[господи какви глупости]

В отговор на:

---

в бг всички пишат посредствено. днес. без изключение. има слаби опити за надскачане на посредствеността тук-таме, но нищо наистина радващо. продължавай с опитите. но не и по форумите, там литература, в истинския смисъл на думата се появява 1 на 3 билиона.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е, това не е тайна.
Не е въпросът да видите кой го е писал, а да кажете кое ви харесва и кое не, дали е посредствено или не.
Тук имаше отговор, че ако е било искрено, е поезия.

искрено=поезия - нещо не схващам тази логика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

достатъчно ясно е писано какво.
Като не искаш или нямаш какво да отговориш, просто не пиши.

А така! Не пиши. Пиши, ама само по темата. Кажи, поезия ли е, или поредната посредственост. - Хубаво - рамки, ама що чужди. Или си нямаш друга работа. Ама, пък, като искаш : Първична, след груба е прекалено внушение, ние - читателят, не сме чак такива дебили. Вярно, римува се с различна, но пък е постна рима. Още тежест - звуците: гр (груба), пър(първична), раз (различна), дори пер (вперил). Прилича на тежко тръгване на влак. И нататък трябва да мачка. А пък то олеква : сълзата като че не може да е друга, ами е баш кристална, на всичко отгоре и колеблива ( хаха) и не къде да е - на рамото спира - бая рев ще е падало. По нататък си е направо с правата лопата : ` ти се усмихна най невъзмутимо` Ще го направя и аз, ама пооо широкичко. И това казване, ела, и то - тихо казано. Брей! ` Нататък: съчетанието на плахо и смутено в пристъпването е толкова досадно!, но май не повече от останалото, което спира да ми се чете втори път. Хеле, поантата, пък е убийствено....не, това няма да ти го напиша. Преди време имах простичка мярка за писани думи - въпросът `И какво от това?!`
Ето какво : Господ да пази читателя, щото, явно, вие - не щете.

Здравей анонимний страхливецо М,

Не разбирам думата посредствен. Какво значи? Някакво средно аритметично ли? Каква е формулата точно и как се смята?

И е глупост, че поезията извирала от сърцето. От сърцето извира мощен поток кръв ако се прободе с голям нож или ако е майстор и със скалпел става, но поезия? Моля ви! Ще повърна. И освен това извира само за кратко, защото кръвното налягане бързо спада при прободни рани в артерии.

Хубавата поезия идва от чувствата. Скучната идва от скуката.

Това стихче за за прошката е скучно. И не е ясно защо курвата иска да и се прости? Какво е направила мръсницата? А какви са и силните страни, хубава ли е? Ако бях писал това мижаво произведение, нямаше да оставя неуточнени тези толкова важни въпроси.

Това ще кажа аз. Надявам се да съм бил полезен.

така е, няма спор, но каквото и да е ще го ЯМ. веднъж ти е ден, а после не

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

оптимизъм все пак. опитите си заслужават.
не знам доколко този ще е в квинтилионите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност наистина, за да може някой да отговори на въпросите ти трябва да се изясни понятието "посредственост"...
Всеки ще ти отговори различно нещо, просто защото всяко разбиране за думата е различно от останалите. Тъй че не се лутай в търсене на отговори от другите, защото няма да ги намериш...просто си отговори за себе си, изясни си своето разбиране и не се интересувай от това на другите, защото може и да не срещеш подобно на твоето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хората употребяват думата "посредственост", когато нищо друго смислено не могат да кажат.

Има и няколко други думи които глупаците употребяват за да заблудят останалите, че разбират нещо.

Здравей, неанонимни смелчако Б-kapтoниcтa,

Хубава работа, участваш в клуб "Поезия", а основното средство в поезията са думите, значи по презумпция би трябвало да разбираш значението им, след като си служиш с тях. Това в отговор на неразбирането ти на думата "посредствен".
А не си ли противоречиш, когато първо казваш, че "е глупост, че поезията извирала от сърцето", а в следващия абзац твърдиш: "Хубавата поезия идва от чувствата." Значи, ако са налице чувства, може да се надяваме, че ще излезе хубава поезия?
От по-нататъшните ти разсъждения се вижда, че залагаш главно на сюжетните детайли, които да направят нескучно произведението - или по-точно на пикантериите /какво е направила мръсницата, дали е хубава, тоест дали става/. Чувства+раздвижен сюжет+пикантни детайли - това ли е рецептата за хубава поезия?

Добре облечени със думи чувства=Хубава поезия
Добре облечени със думи чувства+добре построен сюжет=Много добра поезия
Лошо облечени със думи чувства="Скучна поезия"(заемам за малко това понятие)
сърце=чувства - не особено точно
посредственост - понятие със раздвижен смисъл

Отново не те разбирам - първо искаше мнение, пък сега като го имаш се опитваш да го обориш. Защо въобще занимаваш всички тук с подобни глупости, след като всичко ти е ясно!?

А защо не?

Ха-ха-ха! Исках да ти издам най-пазената тайна на света! Тайната рецепта за хубава поезия!

пръшки с лук+кана вино+топла пита=лирично разположение на духа->хубава поезия!

опити? честно казано ни губят времето с глупости...в нета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

звучиш доста по-оптимистично от мен. казваш щом е дошло, да е добре дошло. всъщност истината е, че не те разбирам, но това е нормално в нета. (който е едно ..доста посредствено средство за комуникация) питам се дори какво искаш да ми кажеш, но вероятно не е от значение.

твой

stiga q razvqva taq boza iz forumite

кое е боза бе?

Наскоро гледах Happy Feet, където едно пингвинче влагаше цялото си сърце в това да изпее нещо, но... пееше посредствено. Даже ужасно.

Посредствен е бил и онзи, изрекъл глупостта, че излязлото от сърцето не може да е посредствено. Може и още как. Форумите са пълни с любовно-поетични излияния идващи от разридани сърца. Излияния, можещи да получат единствено квалификацията боза и в никакъв случай поезия, защото авторите им просто толкова могат.

Да излиза нещо от сърцето е необходимо но не достатъчно условие. Освен, че трябва да е искрен, авторът трябва да е и можещ.

За твое успокоение цитираното произведение е над нивото на посредственото. Ако то е проява на първи стъпки в поезията, авторът му има шансове да се издигне още повече над посредственото.

Всичко написано от мен -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, ти не го оценяваш каот посредствено, но все пак има ли някакви критерии за тази оценка? Или само по собствен усет определяме нещо като посредствено? Ей това питах, но повечето не ме разбраха или не поискаха да отоговроят.

За мене е неясно най-малкото къде се намират героите - след като сълзата й е спряла на рамото му, значи героинята е някъде много близо до него - или в обятията му, или на горния нар, та да капне сълзата на любимия, който лежи на долния?
Тогава защо, по дяволите, той й маха с пръст и й казва да дойде? Къде се намира тя, навярно поне на няколко крачки от него, че да "пристъпи"?
Плюс това човек маха с пръст не когато вика някого, а обикновено когато го предупреждава заплашително...
И развитието на сйжета ме озадачава - ако героинята е сгазила лука по някакъв начин и го е осъзнала, че се е издънила пред любимия, и се страхува да не го загуби, значи той е пич на място, който държи на себе си , а не някоя мижитурка... Да, ама после сякаш нищо не е станало, героят невъзмутимо се хили, тоест изобщо не му пука какво е натворила неговата. Е, сег а държи ли той на нея или не държи?
Накрая човекът с главното Чъ напомня за Максим-Горкиевата сентенция, че "Човек - това звучи гордо!", което е ни в клин, ни в ръкав...

Посредствеността вирее в нета и се размножава като хлебарки в ресторант, които са станали нагли и са наизкочили и се разхождат наоколо безпардонно