Добре, ти не го оценяваш каот посредствено, но все пак има ли някакви критерии за тази оценка? Или само по собствен усет определяме нещо като посредствено? Ей това питах, но повечето не ме разбраха или не поискаха да отоговроят.

За мене е неясно най-малкото къде се намират героите - след като сълзата й е спряла на рамото му, значи героинята е някъде много близо до него - или в обятията му, или на горния нар, та да капне сълзата на любимия, който лежи на долния?
Тогава защо, по дяволите, той й маха с пръст и й казва да дойде? Къде се намира тя, навярно поне на няколко крачки от него, че да "пристъпи"?
Плюс това човек маха с пръст не когато вика някого, а обикновено когато го предупреждава заплашително...
И развитието на сйжета ме озадачава - ако героинята е сгазила лука по някакъв начин и го е осъзнала, че се е издънила пред любимия, и се страхува да не го загуби, значи той е пич на място, който държи на себе си , а не някоя мижитурка... Да, ама после сякаш нищо не е станало, героят невъзмутимо се хили, тоест изобщо не му пука какво е натворила неговата. Е, сег а държи ли той на нея или не държи?
Накрая човекът с главното Чъ напомня за Максим-Горкиевата сентенция, че "Човек - това звучи гордо!", което е ни в клин, ни в ръкав...

Посредствеността вирее в нета и се размножава като хлебарки в ресторант, които са станали нагли и са наизкочили и се разхождат наоколо безпардонно