Обръщам се към Вас като знаещи.
Аз съм Инженер.
Никога не съм се занимавал с литература, поезия и т.н.
Гледам с незрбиращо уважение на Поезията.
Но..... сега съм на голям зор.
Поставиха ми непреодолимо препятствие. Понеже знаят че не съм в час.
Ако не позная от кого са стиховете "Часът в очакване отлита, но няма край безкрайността.....От пустотата паяжини сплитам, вис......" ще загубя приятелството на Жена която много държа да познавам.
Знам, че задачата е непосилна..., но се надявам някой да я разгадае.Помогнете, сам няма да се справя!

от тук:
http://www.otkrovenia.com/main.php?action=show&id=9078

Часът в очакване отлита,
но няма край безкрайността...
От пустотата паяжини сплитам,
вися на края на реалността...

Секундите текат опропастени,
достигат с капки сила до ръба,
политат в него заличени
и сливат се с нищожеството на мига...

Мъчително натяга тишината,
а времето е неподвижно застояло...
Неосъзнато търся самотата,
макар безсмислено е да избягам...

Забравен час на граница неопозната,
междинен пратеник на нечия съдба,
завързал времето на двата свята -
безвремие между живота и смъртта!

автор: DEVIL_IN_HEAVEN (Буба )

Как така ше загубиш приятелството на "Жена" за някакво си лигаво стихотворение?

Трябва да е някаква голяма патка. Тука май се намесих където не ми е работа, но на нас ни е позволено?

Ей... имало здравеопазване в тая страна бе.
Евалла Бърза помощ.
Страшен/а си.
Да кажа благодаря е малко,
БЛАГОДАРЯ.
Ако го закъсаш с астрономия, спътници, лазери, координатни системи, GPS приемници, навигация - готов съм да ти върна жеста с удоволствие.

Между другото кой ли е тоя дето се е кръстил с това DEVIL_IN_HEAVEN ?
Сигурно е някой който е още в побертета или голям романтик?
А пък и тези стихчета? Хубави са но..
Аз за нещастие съм поглеждал смъртта в очите , нещата въобще не са така романтични.

Но нейсе. Важното е че се справих с Ваша помощ.
Още едн път благодаря за помощта.

Позволявам си да изразя съмнение относно персоната, публикувала това. Ако не е неино, а е плагиатствала? Всъщност това променя ли ситуацията?

Ами не знам.
Възможноме и да не е нейно.
В края на краищата тя твърди че е на 19?
Такива мисли за отвъдното и т.н. не знам дали са характерни за тази възраст?
Ти как мислиш?
Явно разбираш повече от мен?

Това, което мисля не е свързано със знанието или разбирането,
просто интуицията понякога помага.
Авторката може да е искала да се върне на 19, нали?
А може и да е уловка от задалата задачата.
Дано твоята дама е приела отговора на този неин ултиматум, а именно Буба.

Това стихотворение не е нейно. Но иска да го прочетеш, защото те вижда нарисуван в него.

Прочети го още веднъж! Може би те вижда скучен, застоял в безвремие, паяк в очакване....

Аз съм го правила същия номер. Вадила съм стихотворение от нета писано от 18-19 годишно момиче. На тази възраст са със страхотни неподправени още сетива. И рисуват ли рисуват едни съвсем неизкривени от ежедневието още неподправени човешки образи...


И защо съм го направила? - Виждах го като идиот и като стиховете на това момиче. Исках да му покажа в детското неподправено огледало как е рисувала точно неговия мутирал от чесане по ташаците и безделие идиотски образ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Eто тук е описала същия както го виждам и аз - деградант от миши пол с бирена кутия в ръка.
В нета е пълно с такива.


http://www.bukvite.com/poem.php?docid=31691%20&PHPSESSID=fe86b733edc02791990e0e72289bd2df

боже в каква сложна действителност живеели плагиатите на плагиатите на плагиатите.